Отпих бавно от чашата с кафе. Денят беше хубав. Времето правеше всичко да изглежда като в рай. Усмихнах се. Чух стъпки зад себе си. Обърнах глава. Лоръл с риза, моята риза, раздърпана от съня коса и нищо друго. Прехапах устни. Изглеждаше доста секси в това.
"Добро утро." усмихна ми се. Ухилих се.
"Добро утро." отвърнах. Тя отвори вратата на хладилника и започна да рови из него. Подтиснах смеха си. Промуших се между плота и нея и я прегърнах отзад. Започнах да целувам врата й. Тя завъртя главата си, което ми даде знак, че й харесва. Засмях се. Вратата на хладилника бавно се затвори. Тя се обърна към мен и впи устни в моите. Прокарах пръсти през косата й и леко дръпнах. Тя изпъшка. Ухилих се. Бутнах я, за да може тялото й да опре вратата. Започнах бавно да откопчавам копчетата на ризата, докато не остана нито едно.
"Не е честно! И ти се съблечи." тя скръсти ръце пред гърдите си.
"Разбира се, сладурче." намигнах й. Тя се засмя. Съблякох блузата и панталоните си. Тя ме изпиваше с поглед. Отново се ухилих. Устните ни отново се срещнаха. Поисках достъп, който тя веднага ми даде. След кратка целувка започнах да целувам врата й, гърдите, корема й. Стигнах до боксерките, които беше облякла. Захапах леко края. Тя изпъшка. Отново се засмях.
"Това първият ти път ли е, бебчо?" попитах, сигурен, че ще се случи нещо повече от целувки.
"Не, разбира се!" възмутено отвърна тя. Засмях се. Ревност се надигна в мен, но се стараех да я избягвам. Продължих да целувам кожата й. Захапах леко крака й, което я накара да изстене.
"Моля те." измънка. Ухилих се.
"Добре, бебчо." намигнах. Тя се засмя. Вратата на стаята се отвори. Маркъс се изкашля. Мамка му!
"Ъм... Джъстин може ли да поговоря с теб?" попита. Кимнах и тръгнах след него. Погледнах към Лоръл. Беше се изчервила. Засмях се.
"Какво?" попитах веднага, след като вратата зад гърба ми се затвори.
"Какво правеше с онова момиче?" той започна да се смее. Скръстих ръце пред гърдите си.
"Няма значение какво съм правил, а какво ще ми кажеш."
"Как е майка ти, Джъстин?" той се усмихна. Затворих очи.
"Кучи син!" прошепнах на себе си, но така че да може и той да го чуе.
"Просто питах." той се подсмихна.
"Какво искаш?" попитах. Той се намести на големия, кожен стол.
"Те идват."
Съжалявам за кратката глава. Ще се радвам да изразите мнението си. Приемам и критики.
YOU ARE READING
Our Epic Love
FanfictionЛошото момче. Доброто момиче. Връзката между Лоръл Харпър и Джъстин Бийбър е изненадващо голяма и за двама им. Но когато се размотава с престъпник чувствата й са объркани. Любовта наистина ли променя хората?
