Our Epic Love

8 Глава: Аз няма да ставам такава

"Не мисля, че някога ще стане!" извика.

"И аз! Радвам се, че мислим еднакво! О, не всъщност не искам да имам нищо общо с теб." извиках обратно. Не можеше тая кучка да ми вика. Аз бях този, който трябваше да я 'пази', а тя се държи като пълна кучка. Погледнах я. Яростния й поглед ми подсказваше, че ще започне да вика.

"Ти. Ти си пълен идиот! Как можах да се доверя на задник като теб?! Виж, искам да ме махнеш от тук. Искам просто да ме оставиш някъде на улицата и да не те виждам повече." вдигна ръце, след което ги зарови в косата си.

"Щом така искаш!" извиках срещу нея. Излязох през вратата като я блъснах. Тя ме последва и слезе бързо по стълбите. Обух се и взех ключовете за колата.

"Пич, к'во става?" Джей излезе от стаята си. Погледнах го.

"Тая кучка иска да я оставя някъде. Ще го направя." кимнах към Лоръл.

"Уоу, уоу! Не се дръжте като 5 годишни!" каза той, заставайки между нас и вратата.

"Махни се от пътя ми." изсъсках. Той поклати глава.

"Бийбър, знаеш, че Бил я иска." той погледна към нея.

"За какво?" попитахме в един глас.

"Не мога да ви кажа точно сега. За бога, успокойте се!" разпери ръце.

"Ако...ако се върнем в къщата ще ми кажеш ли?" попита тя. Видях надеждата в очите й. Трснах глава. Не исках да мисля за нея и надеждата й.

"Може и да ти кажа." каза той и погледна мен. Направих й път към дивана. Тя седна и прокара пръсти през косата си. Джей се настани до нея. Аз бях на малкото диванче срещу тях.

"Виж, не знам дали знаеш с какво точно се занимаваме." започна. Тя го погледна.

"Да, виждам, че не знаеш. Няма да ти кажа това, но мисля, че знам за какво си му на Бил. Има още няколко момичета тук. Може би иска да става сводник или нещо подобно." каза той и сви рамене.

"Не. Аз няма да ставам такава." каза тя и вдигна ръце. Наблюдавах ги.

"Значи има и други момичета?" попитах. Джей кимна.

"Съжалявам малката, но Бил ще те убие, ако не правиш каквото иска." Джей отново вдигна рамене.

"Не може да убие жена?" тя се ужаси.

"О, повярвай ми може." засмях се.

Събудих се. Усетих нечие присъствие в леглото ми. Обърнах се, за да видя коя беше щастливката. Беше някакво русо момиче, което беше голо. Засмях се. Бутнах я леко. Тя отвори очи.

"Добро утро, скъпи." каза тя и се доближи до мен, за да ме целуне. Аз се отдръпнах.

"Не, днес малката." казах като сложих пръст на устните й. Тя се облече.

"Сега пак ще ме зарежеш, нали?" попита.

"Вероятно." казах, усмихвайки се.

"Кучи син!" прошепна докато излизаше. Когато отвори вратата там се появи Лоръл. Тя ме погледна.

"Сериозно?" повдигна едната си вежда.

"Ела и ти да опиташ." засмях се. Тя стисна устни в тънка линия и си замина. Притрябвала ми е.