Our Epic Love

12 Глава: Добро момиче

Целувах врата й. Смучех кожата, което оставяше смучки на това място. Якето й ми пречеше, което ме накара да го захвърля небрежно на пода. Тя седна в скута ми и започна леко да дърпа тениската ми нагоре.

"Леко маце!" ухилих се. Тя се засмя. Съблече тениската ми, след което съблече и нейната. Жалкото подобие на лампа осветяваше някои кътчета. Целунах устните й и стиснах дупето й, което я накара да се засмее и ми осигури достъп до 'танцуването с език'. Тя разкопча колана на дънките ми и го захвърли на пода.

"Харесва ми как си играеш." засмях се. Тя също се засмя, но не трая дълго, защото беше спряна от целувката ми.

"Няма ли да преминем към строгата част?" попита. Ухилих се.

"Щом това желаеш, маце." казах. Беше неин ред да се ухили. Увих конската й опашка около дланта си и дръпнах силно. Тя извика. Засмях се. Ухапах игриво челюстта й. Тя завъртя главата си. Щом иска смучки ще й ги дам. Засмуках кожата й, оставяйки червени петна. Тя изпъшка. Чу се изстрел, което накара светлината ни да изчезне.

"Страхотно." прошепнах. Вдигнах тялото й и го оставих на дивана. Заех се да търся якето си, където беше пистолета ми.

"Стой тук." казах когато го намерих и излязох навън. Не видях реакцията й. Огледах всичкия терен, но не открих никой. Чух друг изстрел и писък. Побягнах обратно и се опитах да я намеря. Очите ми вече бяха привикнали към тъмното и можех да виждам чертите на предметите. Обгърнах тялото й с ръце и се затичах към колата. Оставих я да легне на задната седалка, макар че не знаех къде е ранена. Карах с бясна скорост по магистралата, което щеше да ми докара глоби, но това нямаше значение. Паркирах пред вкъщи и отново я вдигнах на ръце. Отворих вратата с лакти и се отправих към стаята ми. Джей ме видя.

"Донеси аптечката!" извиках. Когато влязох я поставих на леглото. От очите й капеха сълзи.

"Къде?" попитах. Тя ми посочи ръката си. Първият куршум боли най-много. Погледнах го. Раната не беше дълбока, но трябваше да изкарам куршума.

"Джей!" провикнах се.

"Идвам!" чу се в отговор. Джей беше специалист в област 'как да изкарам куршум от човек'. Той се появи с аптечката и я постави на пода.

"По-добре да идем в банята." каза. Пренесох я там и я оставих да седне на ваната. Седнах до нея и обгърнах тялото й с ръце.

"Всичко ще бъде наред." казах, гледайки в очите й. Джей тъкмо щеше да изважда куршума. Погледнах отново към нея.

"Не мисли за това в момента." казах. Тя извика когато Джей бръкна в раната.

"Спокойно. Мисли за нещо хубаво...ъм... мисли за кръгчетата от дима на цигарите."

"Нали каза, че са пръстени?" тя се засмя. Добре това беше добре.

"Да, но повече ми харесва да са кръгчета." казах. Тя се засмя. Сега осъзнах, че аз съм без блуза. Погледнах и нея и се оказа, че тя също няма. Усмихнах се.

"Виж, аз съм без блуза. Ти също. Мисля, че Джей разбра какво правихме." казах. Тя се усмихна.

"Джей, не казвай на никой!" скара му се.

"Обещавам." той се засмя. Тя потрепери. Болеше я. Затворих очи. Усетих нежната й ръка по лицето си.

"Успокой се." каза тихо. Погледнах я. Големите й кафяви очи се взираха в моите.

"Аз съм добре." продължи. Джей изкара куршума.

"Добро момиче." казах.

"Издържа на болка, която не мислих, че ще издържиш. Браво." Джей се усмихна. Сложи бинт на мястото където беше раната и си замина. Никога през живота си не се бях притеснявал за някого. Толкова ли ми беше влязла под кожата? Загледах се в една точка.

"Джъстин? Какво се случва с теб?" попита тихо.

"Ти." отвърнах със същия тон.