Our Epic Love

24 Глава: Аз...не знам какво да кажа

Стъписах се. Тя беше влюбена в мен. Звучеше като тъпа, любовна история. Замълчах. Не знаех какво да кажа. Ако кажех едно щях да я нараня, ако кажех другото щях да я направя най-щастливият човек на земята. Но не бягаме ли от щастието, защото именно то ни носи нещастие? Вдигнах очи към нея. Тя беше стиснала устни в тънка линия и очакваше отговора ми.

"Виж..." започнах. Нямаше думи, с които да опиша какво чувствах, защото самият аз не знаех. Тя кимна.

"Да. Разбрах, Джъстин. Аз съм просто едно тъпо момиченце, което не е прекалено добро за теб. Трябваше да ме отблъснеш по-рано!" извика последното изречение. Затворих очи. Може би и аз бях влюбен в нея. Може би криех всичко в себе си, но все пак знаех, че е така.

"Недей." прошепнах. Тя поклати глава.

"Не, Джъстин, няма да спра, защото ти ме мислиш за ужасен човек, а аз...аз се влюбих в теб като една глупачка." тя изхлипа. Стиснах ръцете си в юмруци.

"Толкова ли не виждаш какво става?! Моля те спри да се подценяваш, защото ми писна да слушам как момичето, което обичам обвинява себе си и не ми дава шанс да й покажа, че я обичам!" извиках срещу нея. Ето. Казах го. Това бяха истинските ми чувства, в което нямаше спор. Сълзи се стекоха по бузите й. Смееше се, но и плачеше.

"Аз...не знам какво да кажа." тя вдигна рамене. Изглеждаше прекалено невинна за такъв като мен. Е, може би щях да й кажа за момичетата, с които спят докато бях с нея. Може би. Тя се приближи до мен. Целуна ме. Страстна целувка между двама влюбени. Страхотно! Не мислех, че някога ще обичам пак, но това момиче ми показа друго. Отдели се от устните ми.

"Искаш ли да се разходим?" повдигна веждите си. Кимнах леко. Тя хвана ръката ми и тръгна из тесните пътечки.

"Казах ти, че ще дойдат!" Маркъс се провикна.

"Знаех го преди теб. И сега вратата е разбита?!" погледнах към вратата.

"Не е. Успяли са да влязат без да я разбиват и след като нас ни е нямало са решили да се махнат." той кимна на себе си. Аз направих същтото.

"Няма материални щети." казах и седнах спокойно на дивана.

"Да." Маркъс кимна. Седна до мен на черния, кожен диван. "Слушай, какво става между теб и това момиче?"

"Нищо особено." повдигнах вежди.

"Не искам да става като с Хейли." той клатеше неодобритолно глава.

"Няма. Тя е различна." казах.

"На тях не им пука дали е различна, а дали я обичаш." каза той и стана бавно.

Така... Пускам още една глава, защото се забавих мноого, за което съжалявам. :)