Гледна точка на Амбър
Отворих очите си, а зрението ми беше доста изчистено.
Нищо не пищеше, а дишането ми беше нормално.
Огледах се и усетих как врата ми се движи.
Не усещах болка, нито упояване и можех да се движа?
Леко се изправих и отново бях в онази стая.
Имах някакви системи в ръката и усещах някаква лека болка във врата.
Изведнъж всичко се разчисти в съзнанието ми и се появи ужасната картина.
- Знаеш че те обичам, нали?
Нещо ме присви и ми припомни всичко.
Катастрофирахме. Ник ме прегърна. Завъртяхме се. После бях в кола.
Усетих сълзи по очите си и издърпах иглата от ръката си, толкова силно, че изсъсках когато цялата ми кръв започна да тече.
Шибаняци, упояват ме.
Изправих се и изтрих сълзите от бузите си.
Ник.
Трябва да го намеря.
Трябва да избягам.
Трябва да изляза.
Станах от леглото и бавно отидох до вратата.
Бавно и тихо открехнах вратата, но не видях никой.
Излезнах в коридора и побягнах към стълбището.
Започнах да тичам надолу и се притесних.
Защо нямаше никой?
Стигнах до първия етаж и едва си поемах въздух.
Много стълби.
Дори леко се замаях.
Изпищях усещайки как някой ме издърпва за косата и се блъскам в огромно тяло.
Не, по дяволите.
- Кой ти е дал да излизаш от стаята си?
Болката в главата ми се пропи моментално докато онзи не ме задърпа.
- Мамка му, пусни ме.
- Получаваш малко свобода и решаваш че ще избягаш. Учудвам се колко ум имаш.
- Майната ти.
Препънах се когато онзи тръгна към някакви стълби, но той продължи и трябваше да бързам.
Опитах да се отскубна, но болката в главата ми ставаше непоносима.
Изведнъж ме задърпа и се озовах в нещо като офис.
Оказах се хвърлена върху някакво кожено кресло и преди да опитам да помръдна, онзи седна срещу мен.
- Къде е Ник?
Онзи се усмихна самодоволно и извади телефона си.
- О, ти да видиш. Най-накрая се сети.
- Къде, по дяволите е той, нещастнико?
Изведнъж се задавих, когато онзи ме хвана за врата и ме стисна прекалено силно.
- Внимавай с думите, скъпа. Започваш да ми лазиш по нервите.
Той погледна нещо на телефона си и се усмихна.
- Сега млъквай. Любимият ти съпруг току-що се събуди. Нека го поздравим.
Той какво?
Събудил се е от какво?
Очите ми запариха.
Набирането на номера зазвуча из стаята.
- Тихо, ще бъде изненада.
Изведнъж се чу вдигане на телефон.
- Ало?
Замръзнах при изтощения му глас.
- Кажи здравей.
Забих нокти в ръката на онзи тъпак.
- Ник.
Онзи се усмихна и отпусна хватката когато чу гласът му.
- Амбър?
Изведнъж онзи сложи ръката си на устата ми.
- Здравей и на теб Лин. Как е в болницата?
Чух ръмженето на Ник от другата страна.
- Когато те намеря е свършено с теб. Ако само я доближиш.
- Ако трябва да сме точни, в момента съм опасно близко с нея. Не крия, имаш вкус за жени.
- Майната ти нещастнико.
- Ако бях на твое място, нямаше да говоря така в предположение че сега си на майната си.
- Върви по дяволите. Само ако е паднал и косъм от косата ѝ ще...
- Оо, одеве малко я оскубах, но пък тя няма проблем с това, нали скъпа?
Измрънках недоволно в ръката на онзи.
- Мамка му, ще ти се иска да...
- Да, да, добре. Чакаме те, Лин.
——————————————————————
Хей, хей!
Отдавна не съм Ви писала, но тъй като виждам всичките ви коментари, се чувствам гадно че ви оставям в неведение, затова ето ви малко спойлери от мен!
1. Няма да има трета книга, защото Ви подготвям нова история, а и тези двамата преживяха прекалеееено много.
2. За сметка на това историята разбира се че ще има щастлив край - не съдете книгата по заглавието + ще има още глави до края.
3. Скоро ще ви кача новата книга, която се надявам да ви хареса!❤️❤️❤️