34 Част

970 47 11
                                    

Гледна точка на Амбър

Минах по стълбите и свалих ръкавите си заради зарастващите си синини.

Видях колата му, отидох до контейнера и хвърлих букета.

След това му показах среден пръст и тръгнах към входа.

И все пак някакво вълнение полетя в корема ми.

Стоеше отпред в продължение на дни.

Каза ми че ме обича.

Обича ме.

И в същото време ме нарани.

2 месеца по-късно

Кълна се това е тормоз.

Първите няколко седмици хвърлях букетите му.

В следващите имах десет или повече хиляди от продадени бижута, а вчера получих мечок от шоколад.

Днес ми писна.

Не спира.

Искам да ме остави на мира.

И мен, и шибаното ми сърце.

Слезнах по стълбите и видях колата му на същото място.

Преминах улицата и спрях пред вратата на колата, удряйки прозореца.

Той вдигна погледа от телефона си и щом ме видя се усмихна.

Мамка му, тази шибана негова усмивка.

Свали прозореца ухилен като някакъв идиот.

- Защо не ме оставиш на мира!? Започваш да ме дразниш толкова шибано много. Нетърпим си. Махай се от живота ми.

- Днес си много красива.

Изръмжах от целия гняв в себе си.

- Не съм те питала. Разкарай се от тук. Върви по дяволите, разбираш ли?

- Не, много ме разсейваш.

- Психопат.

Казах и тръгнах към апартамента си.

Преоблякох се и корема ме присви доста рязко.

Мисля че се разболявах, което беше доста лошо в сегашното ми положение.

Сложих си униформата на кафенето в което работех и тръгнах.

Щом стигнах започнах с работния ден.

~~~~~

- Какво правиш тук?

- Поръчвам си кафе.

- Ти не пиеш кафе, махай се.

- Добре, идвам за да видя съпругата си на работното ѝ...

- Не съм ти съпруга, махай се.

Той извади верижката с пръстена ми от врата си и ми я показа.

- Пръстенът е твой, значи си ми съпруга. Еспресо без захар.

- Няма да ти взема пор...

- Да не би да има проблем?

Видях шефа си до мен.

Мамка му.

- Не...

- Господине?

Погледа на Ник прелетя към мен.

- Не, няма. Просто попитах учтивата Ви касиерка какво може да ми предложи.

- О, добре.

Той кимна и тръгна.

- Ще ми докараш проблеми. И вчера ти казах, махай се.

- Еспресо без захар.

Преглътнах и се завъртях отивайки до кафе машината и пускайки еспресо.

В секундата в която беше готово го взех и му го плъзнах по плота.

- 2 долара.

Той ми подаде десет и тръгна.

Вкарах ги в касата и го напсувах.

I Left HimWhere stories live. Discover now