Гледна точка на Ник
Разбих чашата от уиски в стената.
Тя ме излъга.
Каза ми че никога няма да ме остави.
Сега не ме помни.
Взех телефона си и го включих.
На тапета ми беше една от сватбените ни снимки.
Боже мой.
Огледа цялата къща.
Не си спомни нищо.
И дори не знам как да се държа с нея.
Ако се изпуснех?
И Боже мой, та тя е бременна.
Какво ще стане ако не си спомни, а започне да ѝ се изяснява.
Ще се побъркам.
Погледнах телефона.
20:18
Станах от стола и излезнах от офиса си.
Добре, ще стопя леда.
Ще...ще ѝ припомня наши спомени...
Стигнах до новата ѝ стая и почуках.
Едно, две, тихи и предпазливи стъпки, три...
Вратата се отвори и я видях.
Скъпа...
- Здравей.
Тя задържа вратата леко открехната.
Не искаше да ме пусне вътре.
Страхуваше се.
От мен.
- Здравей?
- Дойдох за да те попитам дали имаш нужда от нещо?
Погледът ѝ омекна, сякаш се успокои.
- О, аз...ами всъщност, ще може ли, разбира се ако има възможност, да ми потърсиш някакви дрехи?
Кимнах.
- Гладна ли си?
Погледнах към корема ѝ и едва се спрях, за да не го докосна.
Вътре е детето ни, а тя си няма и на представа.
- Малко.
- Искаш ли да дойдеш с мен до кухнята, за да вечеряме?
Колебанието се появи в очите ѝ и аз леко ѝ се усмихнах.
- Няма да стане нищо, обещавам ти. Тук си в безопасност.
Тя постоя още малко преди да кимне колебливо и да излезе от стаята.
Тръгнахме към кухнята и намерих спагетите на Каролина върху котлона.
- Харесваш ли спагети?
Обожаваш ги.
- О, всъщност, да.
Усмихнах се, извадих две чинии и сипах.
Взех ги и ги оставих на плота с прибори.
Тя седна предпазливо пред едната порция и аз седнах срещу нея.
Тя взе вилицата и започна да яде.
Постоях малко преди и аз да започна.
Усмихнах се когато ги изяде.
- Харесаха ли ти?
Тя кимна.
- Искаш ли още?
- Не, благодаря.
Взех двете чинии и ги оставих в мивката.
- Обичаш ли да четеш?
- О, ами всъщност, да.
- Имам библиотека, искаш ли да я видиш?
