Гледна точка на Амбър
Отместих погледа си от новата му скица и видях силуета му.
Бързо затворих скицника и се изправих. Усетих как косата ми щръкна наелектризирана около лицето ми и се проклех няколко пъти.
Той се усмихна, стигна до мен и клекна, подавайки ми шише с вода.
- Може ли да седна и аз?
Взех шишето и кимнах.
- Да.
Той се настани не толкова близо до мен, но уау, наистина си е огромен.
Отворих бутилката и отпих.
- Какво рисуваш?
Проследих погледа му към тетрадката.
- Скици.
- На какво?
На теб.
- На различни неща.
Той отпи от неговото шише.
- Ще ми покажеш ли?
Поклатих светкавично глава.
- Не.
Той повдигна изненадано вежди.
И аз се изненадвам от себе си, спокойно.
Но всъщност от близо е доста по-красив.
Изразените му мускули и черти. Дори ми се иска да докосна мускулите му. Да прокарам пръсти по умастилената му кожа или да го видя без тениска...
Стиснах очи.
Какво ми става!?
Майчице бях го изрязала доста остро.
- Всъщност може да ти нарисувам нещо, някой път.
Погледнах го леко и му се усмихнах.
Той отвърна на усмивката и усетих как пеперудите запърхват в стомаха ми.
- Гладна ли си?
Задъвках долната си устна.
- Знам че ще прозвучи нахално, но има ли желирани бонбони?
Той повдигна вежди, усмихна се и в очите му нещо проблесна.
- Всъщност имам. Дори няколко пакета.
Той вдигна поглед към стъмняващото се небе и една капка удари носът ми.
- Искаш ли да ги изядем докато пуснем някой филм? Има и други неща за ядене...
Усмихнах се.
- Наистина ли? Разбира се че искам!
Та той е страхотен, само ако не беше толкова голям...
Усмихна се и се изправи, а след това ми подаде ръка.
Поех я и с лекота се озовах на крака, а капките започнаха да стават повече.
Взех си тетрадката, а той ми помогна с останалите неща.
Усмихнах се и го последвах към къщата.
