Гледна точка на Ник
Излезнах от стаята и видях баща си.
- Ако искаш да говорим имам работа. В офиса си съм.
Подминах го и тръгнах към офиса си. Наистина имам шибани документи за подписване.
Той не беше толкова висок, но ме последва.
Влезнах в офисът си и седнах на стола си.
Той седна на един от фотьойлите, а аз извадих кутия с цигари от шкафа, заедно с химикал.
Взех си любимата черна запалка и една от цигарите.
Сложих я между устните си и леко се усмихнах при думите:
- Остави тази цигара Никълъс.
- Не съм на десет, за да ми казваш какво да правя. Казвай каквото ще казваш защото имам работа.
Успокояващият дим влезе из тялото ми и после бавно излезе през носа ми.
- Не може да удряш съпруга на Луна пред цялата фамилия. Знаеш ли колко ме изложи?
- Сторих го, ще го направя и отново, но този път мога и да го гръмна.
- Никълъс.
- Имам и избор. Мога да му предложа няколко начина.
- Не може да заплашваш и да пребиваш...
- Заради висшето ти име ли? Извинете ме господин Никотера, но не давам и пукната монета за шибаното име. Пожертва дъщеря си заради него.
- Тя вече беше голяма.
- Майната ти. Тя все още е дете. Дори няма двайсет, а е с две деца.
- Поне са ми дали наследници.
- Наследници?
Изсмях се и димът излезе от устните ми.
- Никой не ти е дал наследници. Просто онзи е поискал да чука без презерватив и единствената която ще му пусне иска или не е сестра ми, защото си я дал като някакъв предмет.
- Сестра ти има име и живее богато. Има семейство и аз имам внуци. Всеки е доволен.
Изсмях се.
- А, после се чудя от къде имам психични проблеми.
Наместих се в стола с още едно издишване на дима.
- Да се върнем на темата. Не може да ме излагаш пред цялата фамилия заради разлигавената ти съпруга. Сигурно просто я е доближил, а тя е направила от мухата слон.
Захапах вътрешната част на бузата си.
Не го застрелвай, не го застрелвай...
- Слушай ме много внимателно. Колкото и да си мечтаеш, съпругът на Луна е един долен пикльо който мисли само коя да изчука. А доколкото Амбър. Ако още един път я наречеш разлигавена, ще ти покажа колко лесно е да съборя и теб на земята.
- Говориш ми така заради едно просто момиче? Вместо да си стои в къщата и да оправя докато те чака, тя те контролира.
- О, сигурно това включва да я напълня със спермата си докато не ми роди деца, а после да я пребия пред тях, а? Това ли е контрола за теб?
- Няма да бъде лошо и ти да допринесеш за това семейство и да ми дадеш внуци.
Изсмях се невярващо и димът се разнесе.
- Е, колко жалко че я тъпча с противозачатъчно, а?
Лицето му леко посърна.
Ебава се с мен, нали?
Изтръсках цигарата си и дръпнах толкова че дори ми дойде да се задява.
- Време ти е да си направиш семейство.
- Имам си семейство.
- Имаш нужда от деца. Не може да го караш ерген...
Не го застрелвай...
- Да не би да виждаш себе си в мен, че да ходя по курви?
Той леко замръзна.
- Внимавай как говориш на баща си.
- Майната ти, да не съм онзи келеш на 12. Върви по дяволите. Не можеш да ме удариш и да решиш че си постигнал нещо.
- Постигнах респект който вече нямаш.
- Постигнал бил.
Изсмях се отново.
- С това отношение няма да постигнеш нищо. Разнасяш така наречената ти съпруга като порцеланова статуетка която ще се счупи и тя те манипулира. Затова си се размекнал толкова много.
Сложих ръка на лицето си и се засмях.
Не е сериозен , просто не може да бъде.
- Първо, не съм теб, за да удрям малко невинно същество от нежния пол. Второ не се меси в брака ми. Трето ако съм се размекнал дали ще обмислям идеята да те гръмна ако изръсиш още някоя тъпотия, а?
Изгасих цигарата и се поизправих.
- Изслушай ме много внимателно. Дадох ти прекалено много време да си мислиш че имаш власт над мен. Затова върви и си го начукай. Не съм теб и ще имам деца когато си поискам, ще гледам и ще се грижа за съпругата си както си поискам и ще пребия всеки който си поискам, затова ако нямаш други глупости които да изръсиш се махай, защото имам прекалено много работа.
