Гледна точка на Амбър
- Остави ме намира.
- Виж, започваш да ме дразниш с толкова плямпане.
Опитах да се отдръпна от стола на който бях завързана, докато онзи ходеше наоколо из мазето в което предполагах че се намирам.
- Просто...моля те.
Той въздъхна и остави нещо на масата.
Дойде до мен и клекна, а аз изтръпнах.
- Виж, скъпа, достатъчно добър съм към теб. Ако ми беше споменала и че си бременна може би щях да помисля за упояването. Направи ми достатъчно седмици заети, докато те изчиствах от наркотиците, само защото ти си ми нужна жива.
Вцепених се и ми се зави свят.
- Така че, не, няма да те пусна. Сега си стой кротко на задника и...
- А-аз съм какво?
Усетих ръцете си треперещи, призля ми и погледнах надолу към корема си, а после отново го погледнах.
Той беше с повдигната вежда, а след това се отдръпна.
- Е, явно ти развалих изненадата. Надяваме се че таткото поне ще се появи, за да може да разбере от теб, преди нали знаеш, сещаш се...
Онзи прегледа няколко епруветки, а аз все още стоях втренчена в корема си.
Не, не, не, не.
Той блъфира нали?
- Лъжеш. А-аз не съм бременна.
Онзи се засмя и поклати глава.
- Всъщност щеше да е притеснително ако наистина не беше бременна...но пък спокойно, поне таткото ви оставя пари, имения, къщи и цяла империя зад гърба ви.
- Не е вярно! Блъфираш.
Онзи отново се засмя, а по бузата ми се търкулна сълза.
Изведнъж се завъртя и клекна до мен.
- Добре, нека ти обясним. В шеста седмица си. Преди да те отвлека имахте свалка в колата, а Лин спря да те тъпче с хапчета от както се разделихте. Повярвай, ефекта минава бързо, а организмът точно това е и чакал, та воала, скъпа. Бременна си. Сега млъкни.
Преди да се изправи ме потупа по крака, а на мен ми стана лошо.
Не, не, не, не, не.
Аз не мога да съм бременна.
Аз...Ник, той не би...
Изведнъж нещо привлече вниманието му към някакви монитори.
След това се усмихна.
- Е, явно таткото реши да Ви потърси. И то сам. Ще бъде забавно!
