Гледна точка на Амбър
Спрях в някакъв си паркинг.
Взех си чантата и извадих телефона си
78%
Добре, ако може би си пестях телефона докато успея да събера...пари, за зарядно.
Свлякох се по седалката и усетих как очите ми запариха.
Нямало да издържа.
О, ще издържа и още как.
Само на пук на теб.
Скапаняк.
Избърсах една сълза от лицето си и съблякох якето си, използвайки го като одеяло.
Свих се и дадох седалката назад, след което просто заплаках, защото всичко ми беше в повече.
Сякаш нещо в гърдите ми се присви и завърза на възел, от който не можех да дишам, а в същото време нещо се счупи.
Стиснах ръцете си, които потреперваха.
Погледа ми се привлече от някаква група момчета близо до мен.
Не осъзнах колко бързо отидох на задната седалка, свих се зад тъмната седалка и затъмнените прозорци и пръстите ми изтръпнаха.
- Мамка му, тази кола е сигурно сто хиляди.
- Знаеш ли колко мацки бих хванал с нея?
- Би хванал? Та те ще ти се лепят доброволно.
- Погледни, дори прозорците са затъмнени. Спокойно да си доведеш някоя мацка.
- Който я има е толкова добре.
- Да, и аз някой ден...
Разговора им продължи докато те тръгнаха, а аз все още останах свита.
Дръпнах чантата си от предната седалка и извадих телефона си.
Не мога.
Няма как да изтърпя всичко това.
Влезнах в контактите и набрах единствения ми надежден номер.
- Ало, скъпа, какво стана?
- Кейт къде си?
- Прибирам се?
- Може ли да дойда? Спешно е.
~~~~~~~~
- Това е всичко. От началото до края. Истинското всичко.
Избърсах една сълза от окото си.
Кейт стоеше до мен и не помръдваше.
Разказах ѝ всичко.
Трафикантите, боя, купуването, изнасилването, престрелките, целувките, заплахите, опитите за бягство...
Всичко.
- Аз, Амбър, скъпа, т-това е много. Прекалено много. Добре ли си?
Още сълзи се търкулнаха по бузите ми и поклатих глава.
- Не, въобще не съм добре.
Изведнъж тя ме прегърна.
- Шш, спокойно.
Не знам колко време подсмърчах преди тя да ме попита.
- На сила ли се омъжи за него?
Поклатих глава.
- Не. Той ми предложи на рожденния ми ден, а аз приех.
- По твое съгласие?
- Да.
- Скъпа не искам да те разстройвам, но когато се успокои, ще му трябват секунди да те намери. Не искам да скиташ в колата, моля те остани тук.
- Добре.
- Сигурна ли си че не те е принудил за брака?
- Да.
- Татуировката?
Преглътнах.
- Имаше рожден ден. Исках да му направя подарък. Той ми я направи.
- Скъпа, това е много токсично и нестабилно. Тази връзка е толкова объркана...
Разплаках се отново.
- Добре, извинявай не трябваше да навлизам толкова.
- Имам проблем.
- Какъв?
- Обичам го.
