Гледна точка на Ник
Тя излезе от входа.
Беше облечена с горнище и анцуг, а качулката ѝ беше на главата.
Слезнах от колата и леко залитнах.
Мамка му схванал съм се цяла нощ.
Преминах на другия тротоар и я настигнах.
Почти.
- Амб...
- Майната ти.
Добре, поне ми отговори.
- Моля те, изчакай.
Тя забърза крачката си.
- Амбър извинявай, не знаех, аз мислех...
Изведнъж тя спря и едва не се блъснах в нея.
- Какво мислеше Ник!? Какво!? Защо ми е да ти изневерявам, по дяволите?
- Не знам! Представи си да ме видиш как прегръщам друга и отивам нанякъде с нея. Какво ще си помислиш!?
- Престани да се слагаш на мястото на жертвата. Всеки има проблеми Ник, но не може да ме изнасилиш без да знаеш! Майната ти цялата съм в синини. Ти си виновен!
- Съжалявам! За шибаните си действия, не съм искал да ги направя!
- Не е вярно. Реши че ще ти изневеря. Единствената шибана работа която намерих беше танцьорка! Аз ли съм виновна според теб!?
- Можеше да не ходиш в шибаната стая.
- Не, не можех! Казаха че собственикът получава това което поиска. Облякоха ме и ме заведоха. Аз ли съм виновна според теб?
Тя се извика, очите ѝ бяха насълзени, а юмрукът ѝ ме удари в гърдите.
- Ти си виновен! Защо ми е да ти изневеря по дяволите! Много добре си знаел че съм аз, за да ме извикаш, а после обвиняваш мен. Върви по дяволите!
- Отиде с някакъв шибаняк зад сцената, какво бих си помислил според теб?
- Защо просто не дойде да поговорим? Казах ти и в стаята, не е това което си мислиш!
- Tesoro, моля т...
- Не ми казвай така! Не ми говори въобще. Това е токсично...
- Кой ти каза тази глупост?
- Глупост? Ти си глупост! Не, ти си ненормален, който наранява другите!
- Може и да съм ненормален, но ме е грижа за теб!
- Тогава спри. Не искам нищо общо с теб. Край. Това е. Махай се. Отиди и си купи нова. Нека тя да те търпи. Ако искаш я пречукай. Все тая. Забрави ме и аз ще го направя.
- Не знаеш какви ги говориш.
- Много добре осъзнавам какви ги говоря. Мразя те. Не искам нищо общо с теб и нищо с теб. Дори си вземи колата. Все едно не си съществувал.
- Ние сме женени.
- Ще се разведем.
- Няма.
- Има! Върнах ти пръстена. Върви и го дай на която си поискаш. Бъди си с н...
- Няма друга!
Извиках се и тя леко изтръпна.
- Няма и да има. Ти си единствената която съществува за мен, не го ли разбираш. Без теб съм нищо. Направих грешка, много дори, но не мога да погледна друга.
Тя поклати главата си.
- Не ме интересува.
- Амбър...
- Върви по дяволите Ник.
Стиснах юмруците си.
- Недей. Аз...аз те обичам.
Тя спря. Аз изтръпнах.
Премигна няколко пъти и след това поклати глава.
- И аз те обичам Ник, но това между нас, не може да продължи.
Това беше единственото нещо което каза, преди да тръгне надолу по улицата, а аз просто да остана замръзнал.
