Гледна точка на Ник
Влезнах вкъщи и съблякох сакото си.
- Тате, тате, тате!
Ноа скочи от последното стъпало и се затича към мен.
Клекнах и го прегърнах.
- Здравей приятел.
Огледах се, но Амбър не се виждаше никъде.
- Къде е мама?
- Цял ден е във вашата стая.
- Какво прави в стаята?
Попитах го докато го вдигах и тръгвах към стълбите.
- Не знам, не е излизала цял ден. Надникнах през ключалката и видях че спи.
- Спи?
Вече е осем вечерта.
Отидох до стаята, но беше заключено.
- Ти ли заключи?
- Не, така си беше.
Завъртях ключалката и вратата се отвори.
Тя беше завита и спеше.
Отидох до леглото и я пипнах по ръката.
Изтръпнах.
Защо е ледена?
- Приятел отиди при Каролина в кухнята.
Оставих Ноа и той изтича през вратата.
В стаята е топло?
Клекнах до леглото и докоснах ръката ѝ отново.
З-защо е премръзнала!?
Погледа ми се привлече от кутии с хапчета на нощното шкафче. Празни кутии и бележка.
Взех я внимателно и я отворих.
Ник, знам че ще прочетеш това, но аз няма да съм при теб. Не мога вече да изтрая това. Мислех че ще се промениш, мислех че ще те променя. Родих ти дете, станахме семейство, но ти също се промени. Няколко пъти премълчах за ударите и отношението ти. Мислиш че изкупваш вината си с цвете и бонбони, но не е така. Не мога да търпя ударите и гневът ти всяка нощ, още по-малко това че синът ни е в другата стая и може да чуе. Умолявам те, въпреки че не чуваш молбите ми, ме послушай един път. Грижи се за Ноа.
Сърцето ми отиде в краката.
Не, не, не, не, не.
Не може. Не е истина.
Хвърлих бележката и се изправих разтрисайки я.
- Стани, tesoro, моля те. Ставай Амбър. Стани мамка му.
Защо е ледена?
Ръцете ми отидоха около китките ѝ, но не усетих пулса ѝ.
Не!
Не е вярно. Не. Глупости.
Изведнъж видях синьото ѝ око и разкървавената устна.
А-аз ли съм го направил!?
Не. Не може да съм бил аз. Аз не бих...
- Ти я уби.
Погледа ми се вдигна и видях Ноа на леглото да гали косата ѝ, но и неговите ръчички бяха в синини.
- Ти си виновен, че мама ме остави.
••••••
Скочих в леглото.
Мамка му, мамка му, мамка му.
Сън е, сън е.
Треперех и се чувствах облян в пот.
От кога треперя мамка му?
Огледах се и видях лампата в банята.
Не е истина, не е истина, не е истина.
В банята е, тук е, добре е, нямам син, нямам деца.
Прокарах пръстите в мократа си коса.
Всичко е наред, само сън, само сън е.
Само сън е.
