3 Част

1.3K 55 11
                                    

Гледна точка на Ник

Моя е. Само и единствено моя.

И е толкова красива...

Гледах я като опиянен, докато танцуваше в красивата си рокля по средата на дансинга с баща си.

Мелодията беше бавна и спокойна и беше едва началото на вечерта. Имаше още доста неща за правене, но исках да остана тук и да я гледам.

Дантелените ѝ ръкави стигаха до лактите ѝ, роклята ѝ пасваше идеално, а радостта на лицето ѝ ми беше любима.

Майка ми и баща ми бяха някъде тук. Дори не разбрах как великият Алдо Никотера освободи време в графика си, за да дойде и да види сватбата на синът си.

Майка ми пък беше толкова развълнувана че когато излизахме от църквата я видях да плаче от радост.

Бях разсеян от кимането на баща ѝ към мен.

Изправих се от стола на масата ни и тръгнах към дансинга.

След секунди тя ме забеляза, а баща ѝ се отдели.

- Грижи се за нея.

- Винаги.

Баща ѝ тръгна нанякъде и накрая от около няколко седмици останахме насаме.

Дори снощи след като я взех не можахме да останем в дискотеката. Занесох я в колата, защото беше заспала на рамото ми.

- Много сте красива госпожице Лин.

Усмивката ѝ...

- И вие господин Лин.

Завъртях я в бавната мелодия и отново я хванах през талията, докато ръцете ѝ отидоха около врата ми.

- Оженихме се наистина?

Засмях се.

- Оженихме се наистина.

- Всички ни гледат.

Не знаех дали го осъзнаваше, но мразеше когато някой я наблюдава.

- Ние сме сензацията тази вечер tesoro.

- Това е притеснително.

Засмях се.

Сложих част от воала зад рамото ѝ.

Погледът ми се плъзна по нежната ѝ плът.

Не усетих движенията си докато не застанах на милиметри до ухото ѝ.

- Тази вечер ще си само моя.

- Ник гледат те.

- Искам да те видя само с тези ръкавици по ръцете и по нищо друго.

- Зяпат ни.

- И ще бъдеш моето добро малко момиченце, нали?

- Ник някой ще те чуе.

Ръцете ѝ леко затреперваха по врата ми.

Видях как приятелките ѝ идваха насам и осъзнах че музиката отдавна беше сменила темпото си.

- Измисли как да свалиш повечето рокля в колата tesoro. Не искам да пречи на гледката ми.

Изправих се усмихнат и кимнах на приятелките ѝ докато лицето ѝ беше зачервено.

Не очакваше че ще ме остави почти месец без себе си и накрая ще ѝ се размине, нали?

I Left HimWhere stories live. Discover now