Гледна точка на Ник
Тя стоеше на около двайсет сантиметра от мен.
Беше толкова загледана че беше сладка.
Наистина като малко момиченце.
Сякаш имах втори шанс да започнем добре.
Но си исках моята Амбър.
Моята избухлива и разпалена съпруга, тази която ме псува, но се извинява. Тази която не е срамежлива и може през всяко време да ме зашлеви или изрита. Тази която ще е перфектната майка.
И ще ѝ го припомня за да си я върна, защото сега се чувствам като тийнейджър на първата си среща с популярното момиче. Което всъщност е тихо и срамежливо.
Докато не се покаже истински.
Погледнах екрана на лаптопа си и се загледах в шибаните вампири за незнаен път.
- Знаеш ли, това е любимия ми филм.
Усмихнах се.
- Така ли?
Дъждът навън се усилваше и всъщност се надявах да завали силно, защото отново исках да спи при мен.
Да съм около нея, ароматът ѝ, топлината ѝ, тя, тя, тя...
Изведнъж, някъде навън изтрещя доста силна гръмотевица и след секунда всичко потъна в мрак.
Писъкът ѝ разцепи тишината и ме накара да се извъртя към нея в момента в който тя се хвърли в ръцете ми.
По рефлекс я взех в обятията си и я притиснах силно към себе си.
Боже мой.
Колко ми липсваше!
- Майчице, майчице. Никълъс, много ме е страх.
Устните ѝ шептяха във врата ми и проклет да съм, но усетих как панталоните ми започнаха да утесняват.
Сериозно ли?
Тя се страхува, а ти...
Усетих как врата ми се навлажнява.
Да не плаче? О, не, какво по...?
- Хей, защо плачеш?
- Страх ме е.
Ръката ми мина по косата ѝ.
Колко ми липсваше...
Нов гръм се удари и тя се вкопчи в мен по-здраво.
- Спокойно, това е само дъжд, гръмотевици, не е нищо страшно, тук сме в безопасност.
Леко я изправих и обхванах лицето ѝ, махайки с палец сълзите.
Тя започна да клати глава.
- Те ще дойдат.
Повдигнах вежда.
Кой?
- Кой ще дойде, скъпа?
Проклех се в момента в който изрекох прякора, но добре че тя не забеляза.
- Онези, от които избягах.
Спрях и мисля че сърцето ми прескочи удар.
Никога не ми беше разказвала как е попаднала там, нито аз съм я питал, но сега, виждайки я в това състояние заради онези...
- Амбър, тук си в безопасност.
Тя отново поклати глава.
- Те...те ме отвлякоха в една гръмотевична буря...
Гърлото ми пресъхна и гърдите ми се свиха.
Дръпнах я и оставих устните си на челото ѝ. Ръцете ми се обвиха около нея и започнаха да правят успокоителни движения, а тя започна леко да се отпуска.
- Тук си в безопасност. Аз те пазя. Разбрахме ли се?
Тя ме погледна и кимна.
Леко се протегнах и взех завивката, слагайки я върху нас, когато усетих как тя заспива.
Скъпа, ще ме подлудиш.
