Гледна точка на Амбър
- Ще помоля младоженеца и булката да дойдат на дансинга.
Станах и тръгнах към дансинга, следвана от масивната фигура на Ник, зад мен.
Луи остави един от столовете по масата в средата на дансинга.
- Какво правят?
- Шш.
Ник подшушна над рамото ми.
- Края на вечерта идва и както се досещате булката трябва да хвърли букета, а младоженеца да...
Изведнъж се чуха доста мъжки гласове из залата.
- Вземе жартиера.
Жартиера ли? Този който е на кракът ми?
Изведнъж се оказах вървяща след Ник който ме сложи да седна на стола.
Музика, някаква която не съм чувала досега, закънтя около нас.
Озовах се на стола, започна се пляскане в ритъма на музиката от всички гости, а когато видях всички погледи в Ник изтръпнах.
Той застана на колене, повдигна бавно роклята ми и усетих дъхът му по глезените си.
Не би посмял.
Ръцете му стояха хванати зад гърба.
Устните му минаха по бедрата ми и по навик те се раздалечиха, за да му направят място.
Усетих как спря на жартиера, почти до бельото.
Зъбите му го обхванаха и го плъзнаха по кракът ми.
Той се изправи и излезе изпод роклята.
Тръгна към мястото на микрофона и човека и грабна електронното устройство.
Той взе жартиера от устата си и го вдигна.
- Искам да помоля за вниманието на всички гости тази вечер.
Той каза идвайки към мен.
- Знам че по традиция жартиера се хвърля, както букета.
Той сложи дантелата на китката си.
- Но аз съм прекалено голям егоист че да дам нещо нейно на някой друг, затова нека момичетата да се наредят за букета.
Чуха се още ръкопляскания и подсвирквания.
Той ми подаде ръката си и ме изправи.
Нора се появи от някъде и ми подаде букета.
- Хвърли го към мен.
