Гледна точка на Амбър
22 пъти.
Пропуснато обаждане от Ник
Няма да му вдигна.
Събудих се и видях просто някаква бележка без никакво обяснение.
Това беше онази сутрин.
Дори не знам кога е тръгнал.
Събудих се сега, заради силният дъжд отвън.
Телефона ми завибрира отново.
Ник
Няма да вдигна, мамка му.
Метнах телефона на ръба на леглото и се завих.
Навън беше тъмно и валеше.
Мразех дъжда, а и Ник го нямаше и се страхувах повече от обикновено.
И ме ядоса.
Усетих телефона си да вибрира някъде до крака ми.
Оставих го да си вибрира, защото...
Изведнъж се чу вратата.
Вратата? Входната врата по това време?
Станах от леглото и тръгнах към коридора.
Излезнах от стаята и тръгнах по тъмният коридор.
Минах докато се оглеждах, но всичко беше тихо.
Тръгнах несигурно надолу.
Какво става мамка му?
Слезнах и тръгнах към кухнята.
Когато влезнах едва сдържах писъкът си.
Каролина и още две жени бяха на земята. Нямаше кръв, но всички бяха по земята.
Ръцете ми се разтрепериха и тогава се осъзнах.
Ник!
Не знаех кога успях да побягна към стаята ни, за да взема телефона си.
Влезнах в стаята ни и взех звънящия телефон.
- Ник!
- Амб...
Изведнъж някой издърпа телефона от ръката ми.
- Ник ще те почака, сладкишче.
Завъртях се моментално към човека зад мен, а след това побягнах настрани.
Блъснах се в рамката на вратата когато онзи почти ме хвана за косата.
Чух стъпките зад мен, докато бягах по коридора.
Побягнах към офиса на Ник.
Пистолет. Оръжие. Ключалка. Телефон.
Влезнах в офиса и успях да заключа преди да чуя как вратата почна да се удря.
Стигнах бюрото му и започнах да отварям всички шкафове преди да намеря пистолет.
Разтреперих се още повече когато чух дървено пукане от вратата.
Погледнах пистолета и го стиснах.
Скрих се под бюрото което имаше дърво отпред и не се виждах.
Разтреперих се още повече когато вратата падна на земята.
Това е. Свършена съм.
Изведнъж се чу гърмеж на пистолет.
Очаквах всеки момент да припадна, да ме заболи нещо или да усетя кръв по себе си.
И освен това осъзнах че се бях изпищяла, а лицето ми беше мокро от сълзи.
Усетих стъпки и скрих лице в шепите си.
Поне да не гледам.
- Амбър?
Ник?
Свалих дланите си и го видях, преди да се озова в ръцете му.
- Няма нищо, тук съм. Спокойно.
Аромата му ме обгърна и усетих топлина.
Разтреперих се още повече когато в периферията си видях тяло.
- Шшш, не. Не гледай там. Няма нищо, аз съм тук.
Главата ми се притисна към гърдите му.
- Не плачи, тук съм. Не трябваше да те оставям. Извинявай. Много. Няма да се повтори.
Ръцете му ме прегърнаха силно и тялото ми се отпусна, а болка се разпръсна по него.
Усетих щипене по долната си устна и нещо като синина може би в ръката си.
- Моля те не ме оставяй. Страх ме е.
- Никога повече.
Не знам колко време стояхме така.
Знам че след време той ме взе на ръце и ме изнесе от стаята.
След това ме заведе, но не в нашата, а в друга.
Почисти устната ми, а после се озовах в меко легло и в по-меките му ръце около мен.
- Тук съм, спокойно. Няма да те оставя. Няма никога повече.
Сгуших се още повече докато единственото същество от което се нуждаех ме притискаше към себе си.
