Гледна точка на Амбър
След като му се усмихнах и прекъснах, се озовах в силната му хватка.
Усмихнах се срещу гърдите му и го прегърнах.
- Много те обичам.
- И аз tesoro.
Усетих пръстите му минаха в косата ми успокояващо, докато светът сякаш спря.
- Искаш ли да се прибираме вкъщи?
- Да.
Той целуна челото ми, преди да се отдели леко, а после да усетя челото му срещу моето.
- Прощаваш ми, нали?
Усмихнах се.
- Много ми липсваше.
- И ти...мамка му знаеш ли колко е празно вкъщи без теб. Няма го аромата ти или топлината, и усмивката, и...
Обвих ръцете си около врата му.
- Хайде да се прибираме.
Почти изпищях когато изведнъж краката ми не докосваха земята.
След може би секунди се озовах в колата, седнала в Ник на седалката.
~~~~~~
Влезнах в къщата и останах с отворена уста.
Всичко стъклено, порцеланово или чупливо, беше на парчета. Имаше бутилки от счупен алкохол навсякъде и миришеше на цигари и уиски.
- Ще се обадя да почистят.
Усмихнах се когато познатото чувство на ръцете му около мен се появи.
- Мамка му много ми липсваше. Без теб беше толкова шибано празно.
Усетих целувка по врата си и се усмихнах.
Мамка му много ми липсваше усещането да е около мен.
- Искаш ли да правим нещо докато изчистят?
- Мхм.
- Какво?
- Не знам.
- Искаш ли да гледаме филм?
- Да.
- Къде?
- В нашата стая.
Той се усмихна.
- В нашата стая.
Тихо прошепна срещу кожата ми, а в следващият момент се озовах над стъклата.
- Мога да ходя, Ник.
- Не.
Качихме се по стълбите и ме пусна чак когато бяхме в стаята.
Всичко си беше както го оставих, с изключение на моите дрехи по пода.
Ник отиде, събра ги и ги вкара в гардероба.
- Мислех да ги изгоря...след това ги стисках защото ухаят на теб.
Той хвана лицето ми в лепите си и ме целуна по челото.
- Извинявай за всичко. Няма да изхабя шанса си, обещавам.
Той леко ме целуна по устните.
Отвърнах и след секунди се озовах с крака около торса му.
Той седна на леглото, ръката му мина нежно в косата ми и когато вкара езика в устата ми, леко спрях.
Леко се отделих, а той повдигна изненадано вежди.
- Целувките ти имат различен вкус.
Той се усмихна.
- Намалих цигарите.
- Защо?
Сложи кичур зад ухото ми.
- Защото ти не харесваш, когато пуша.
Усмихнах се преди да се озова до него.
Той ни зави и ми подаде телефона си.
- Пусни каквото искаш.
Започнах да пиша един от любимите си филми.
- От кога не пушиш?
- Месец.
Цял месец?
Ръцете му се обвиха около мен и главата му отиде във врата ми.
- Просто стой при мен, става ли?
Усмихнах се и минах с ръка през косата му.
- Става.
Не знам колко време мина от филма, но Ник заспа.
Изглеждаше толкова уморен и красив, въпреки леко едва виждащата се набола брада, която сега забелязвам и тъмните кръгове под очите си.
Поиграх си с косата му още малко, преди да изключа телефона му и аз да се сгуша в него.
След което съм се унесла.
