41 Част

1.2K 48 33
                                    

Гледна точка на Амбър

Отворих очите си, а зрението ми беше доста изчистено.

Нищо не пищеше, а дишането ми беше нормално.

Огледах се и усетих как врата ми се движи.

Не усещах болка, нито упояване и можех да се движа?

Леко се изправих и отново бях в онази стая.

Имах някакви системи в ръката и усещах някаква лека болка във врата.

Изведнъж всичко се разчисти в съзнанието ми и се появи ужасната картина.

- Знаеш че те обичам, нали?

Нещо ме присви и ми припомни всичко.

Катастрофирахме. Ник ме прегърна. Завъртяхме се. После бях в кола.

Усетих сълзи по очите си и издърпах иглата от ръката си, толкова силно, че изсъсках когато цялата ми кръв започна да тече.

Шибаняци, упояват ме.

Изправих се и изтрих сълзите от бузите си.

Ник.

Трябва да го намеря.

Трябва да избягам.

Трябва да изляза.

Станах от леглото и бавно отидох до вратата.

Бавно и тихо открехнах вратата, но не видях никой.

Излезнах в коридора и побягнах към стълбището.

Започнах да тичам надолу и се притесних.

Защо нямаше никой?

Стигнах до първия етаж и едва си поемах въздух.

Много стълби.

Дори леко се замаях.

Изпищях усещайки как някой ме издърпва за косата и се блъскам в огромно тяло.

Не, по дяволите.

- Кой ти е дал да излизаш от стаята си?

Болката в главата ми се пропи моментално докато онзи не ме задърпа.

- Мамка му, пусни ме.

- Получаваш малко свобода и решаваш че ще избягаш. Учудвам се колко ум имаш.

- Майната ти.

Препънах се когато онзи тръгна към някакви стълби, но той продължи и трябваше да бързам.

Опитах да се отскубна, но болката в главата ми ставаше непоносима.

Изведнъж ме задърпа и се озовах в нещо като офис.

Оказах се хвърлена върху някакво кожено кресло и преди да опитам да помръдна, онзи седна срещу мен.

- Къде е Ник?

Онзи се усмихна самодоволно и извади телефона си.

- О, ти да видиш. Най-накрая се сети.

- Къде, по дяволите е той, нещастнико?

Изведнъж се задавих, когато онзи ме хвана за врата и ме стисна прекалено силно.

- Внимавай с думите, скъпа. Започваш да ми лазиш по нервите.

Той погледна нещо на телефона си и се усмихна.

- Сега млъквай. Любимият ти съпруг току-що се събуди. Нека го поздравим.

Той какво?

Събудил се е от какво?

Очите ми запариха.

Набирането на номера зазвуча из стаята.

- Тихо, ще бъде изненада.

Изведнъж се чу вдигане на телефон.

- Ало?

Замръзнах при изтощения му глас.

- Кажи здравей.

Забих нокти в ръката на онзи тъпак.

- Ник.

Онзи се усмихна и отпусна хватката когато чу гласът му.

- Амбър?

Изведнъж онзи сложи ръката си на устата ми.

- Здравей и на теб Лин. Как е в болницата?

Чух ръмженето на Ник от другата страна.

- Когато те намеря е свършено с теб. Ако само я доближиш.

- Ако трябва да сме точни, в момента съм опасно близко с нея. Не крия, имаш вкус за жени.

- Майната ти нещастнико.

- Ако бях на твое място, нямаше да говоря така в предположение че сега си на майната си.

- Върви по дяволите. Само ако е паднал и косъм от косата ѝ ще...

- Оо, одеве малко я оскубах, но пък тя няма проблем с това, нали скъпа?

Измрънках недоволно в ръката на онзи.

- Мамка му, ще ти се иска да...

- Да, да, добре. Чакаме те, Лин.

——————————————————————

Хей, хей!

Отдавна не съм Ви писала, но тъй като виждам всичките ви коментари, се чувствам гадно че ви оставям в неведение, затова ето ви малко спойлери от мен!

1. Няма да има трета книга, защото Ви подготвям нова история, а и тези двамата преживяха прекалеееено много.
2. За сметка на това историята разбира се че ще има щастлив край - не съдете книгата по заглавието + ще има още глави до края.
3. Скоро ще ви кача новата книга, която се надявам да ви хареса!❤️❤️❤️

I Left HimWhere stories live. Discover now