Гледна точка на Ник
След като малко се успокоих изчаках Амбър, но тя не излезе от банята доста време.
Ами ако сега иска да се оттърве от мен?
Мамка му само сън е. Само сън.
Станах от леглото и тръгнах към банята.
Отворих тихо вратата и влезнах.
В същия момент тя спря душа и дръпна кърпата от плота без да не види.
Обви я около себе си и щом излезе от душа ме видя.
Сведе погледа си и не ме погледна. Тръгна бавно към вратата, а краката ѝ леко потреперваха.
За всичко си виновен ти.
Стиснах челюстта си и я хванах леко за ръката.
Топла е. До мен е. При мен е. Няма да ме остави.
- Не, изчакай. Моля те.
Тя спря.
- Ако ми позволиш.
Тя дръпна ръката си.
- Искам да си лягам. Съпруже.
Наблегна на думата съпруже и се ядосах на себе си и тъпото си съзнание.
Мисли преди да действаш Ник.
Тя тръгна да излиза преди да я хвана леко за талията и да я оставя седнала на плота, затваряйки вратата с крак.
- Не, моля те изчакай.
Отидох до нея и се наведох за да съм на нивото ѝ. Подпрях ръцете си на мрамора.
- Какво?
Не се сдържах и обхванах леко лицето ѝ с двете си ръце, целувайки я по челото.
След това подпрях моето до нейното.
- Извинявай. Много извинявай. Не исках да те наранявам, плаша или тормозя. Наистина не исках.
Отново целунах челото ѝ.
- Не знам какво ми стана. Наистина. Когато каза че ме няма за да се справиш с нуждите си, въпреки че беше пияна или одеве когато ми каза да благоволя да се прибера, ме изнерви. Не съм искал да те оставям за нищо на света, просто не искам да те подлагам на опасност. Не искам да те водя по наркомански клубове и свърталища или в мизерни подземни барове за сделките си.
Сложих един кичур зад ухото ѝ.
- Не искам да те подлагам на отвратителните гледки които гледам от години наред и затова не те взимам. А доколкото държанието ми си права. Както каза на острова. Имам и шибано безсъние и шибани кошмари и шибани проблеми с гнева. И не мога да ги спра. Само ти го правиш. Не знам как го правиш, но го правиш.
Подпрях се с едната си ръка на мрамора.
- Не знам и какво правиш на мен, разбираш ли? Правиш ми нещо и ме караш да изпитвам неща към теб, но моля те. Умолявам те не ме карай да ти обяснявам защото не мога. Просто знам че не мога да бъда без теб, а ако те няма сънувам отвратителни кошмари в които те губя, защото съм същия боклук като баща си. И не можеш да осъзнаеш колко е отвратително да те видя в ума си пребита и наплашена от мен. Или най-лошото което правя е че изкарвам гнева си на теб.
Поех си въздух и на очите ми им стана нещо.
- Не ме мрази толкова много, моля те. Помагай ми и ти обещавам че ще се променя. Ще направя всичко възможно. Обещавам ти. Само не ме оставяй. Не ме оставяй защото без теб съм загубен. Моля те. Умолявам те. Ако пък искаш и ме мрази, удряй ме, псувай ме, ненавиждай ме, но само не ме оставяй. Ти си моето лекарство което търся цял живот, разбираш ли? Затова не ме оставяй, умолявам те.
Не издържах и обвих ръцете си около нея. Главата ми се зарови във врата ѝ, но тя не ме спря.
В следващия момент усетих пръстите ѝ в косата си, карайки ме да се успокоя.
- Шш, спокойно. Няма да те оставя Ник, не се притеснявай. Не си ме наранил, виж, добре съм. Нищо ми няма. Не си като баща си, той е лош човек Ник, ти не си такъв. Няма и да бъдеш. А доколкото кошмарите, това е само измислица, аз съм тук. Тук съм и няма да те оставя.
