Гледна точка на Амбър
Усмихвах се на миризмата от окосена трева и мокра почва, оглеждайки гората около мен.
Разглеждах новата празна хартия от дневника за рисуване, който той ми даде.
Той.
Никълъс.
Майчице, въпреки че е доста голям, страшен и по необяснима причина беше като мой спасител, е адски красив.
Никога не съм имала приятел преди, но и никога не съм изпитвала нещо към някого.
А той дори ме привлича.
Мил е, проверява дали съм добре, остави ме в къщата си и дори ме снабди с необходимите ми неща.
И отделя време за мен.
Усмихнах се и се завъртях по гръб, разглеждайки скиците, които му направих.
Не са едни от най-добрите, но все пак...
Все още не говоря доста с него, а когато го направя усещам че ставам червена или се оплитам в думите.
Защото ми се усмихва или някой път дори ми намигва закачливо.
Ами ако и той ме харесва?
Но разпитах персонала. На 25 е.
Аз съм на 16.
Това са цели 9 години разлика.
Може да го съдят за педофилство.
А и пуши.
Видях една от скиците в която съм нарисувала и цигарата му.
Това обикновено е отвратително, но дори и това ми харесва в него.
А и е целият в някакви татуси.
Дори се бях стреснала защото и аз имам нещо подобно, но след като му го показах, той ми обясни че не е перманентно, а временно.
Но дори и с татуси е хубав.
Затворих скицника и погледа ми се стрелна към къщата.
В секундата в която срещнах чифт очи, усетих изтръпване по кожата си.
Той стоеше на прозореца и ме гледаше.
След това се усмихна, аз отвърнах, а той ми намигна, преди да се завърти и да тръгне навътре.
Изчаках секунда преди да се изпищя колкото се може по-тихо във възглавницата до мен.
Майчице, Амбър, ти си луда.
