Гледна точка на Амбър
Не е виновен. За нищо.
Просто е онова малко подплашено момченце което крие всичко зад тази страшна външност.
За всичко е виновен баща му, но все още не мога да го попитам какво му е правил. Освен че го е удрял, което е сигурно.
Може би и затова се напряга когато го докосна, където и да е. Не го прави нарочно.
Не мога да му се сърдя. Нито за гнева нито за държанието.
Не искам да го оставя срещу всичко това сам.
Продължих леко да минавам по косата му, за да го успокоя.
- Tesoro наистина, не исках...
- Знам, но сега сме добре, нали?
- Не.
- Какво не?
- Не сме добре, ти не си добре.
- Добре съм Ник.
- Вратът ти е червен. Китките ти са наранени, краката ти са...
- Спри да се обвиняваш за всичко. Просто стой. Тишината е хубава.
- Да, добре, хубава е.
Постояхме така докато не започна да ми става студено.
- Ник искаш ли да се облека и да си лягаме?
- Да, да забравих че излезе от душа, извинявай.
Той излезе от банята.
Тръгнах да ставам, доста трудно като едва усещах краката си, преди той да влети отново в банята.
В ръката си държеше тениска и един от новите ми комплекти бельо.
Скъса етикета със зъби и отдели сутиена от бикините.
Нахлузи ги по краката ми и погали бузата ми нежно.
- Искаш ли сутиен?
- Защо въобще ме питаш?
- Защото аз не искам и се надявам и ти да не искаш.
Засмях се.
- Защо не искаш да нося сутиен?
- Защото искам. Моля те.
- Добре.
- Наистина ли?
- Да.
Той се усмихна доста широко.
След това нахлузи тениската през главата ми и махна хавлията.
Взе четката ми за коса и среса косата ми.
- Знаеш че мога и сама нали?
- Нищо.
Той включи сешоара и топлината ме удари в лицето.
Започна да минава с пръсти в косата ми и да я суши.
Имах чувството че мога да заспя така.
След няколко минути той изключи сешоара и отново среса косата ми.
- Казвала ли съм ти колко хубаво сушиш косата ми?
Той се засмя.
След това ме дръпна и вдигна.
Малък белег на устната му ми направи впечатление.
- Какво си правил? Защо имаш белег?
Той погали бузата ми.
- Нека кажем че Португалците си ги бива в удрянето, но не толкова колкото мен.
Той ме остави на леглото и легна до мен. Застана на моето ниво и краката ми стигаха малко над коленете му.
Едната му ръка се обви около талията ми и ме придърпа към него, а другата му отиде на врата ми, докато палецът му правеше малки кръгчета.
Колко ли глупости беше претърпял че да е толкова объркан. Събрал е всичко в себе си и не може да го държи толкова дълго, особено с нервите си.
В един момент е ядосан, а в друг мил.
Доближих се още малко и го целунах нежно по устните.
Ръката му леко стисна врата ми и ме бутна към себе си, задълбочавайки целувката.
После се спусна надолу и хвана една от гърдите ми. Леко я стисна и се съсредоточи над нея докато другата ме стисна за задника.
Целувахме се докато и двамата не останахме без въздух, затова леко се отделихме. Усмихнах се срещу устните му и той ми отвърна целувайки ме леко.
- Лека нощ, tesoro.
- Лека нощ.
Леко се надигнах и го прегърнах, обвивайки ръцете си около врата му.
Чух тиха въздишка.
- Може ли да спя на гърдите ти? Прекалено удобни са за да не ги използвам.
Заиграх се нежно с косата му.
- Може.
Усетих усмивката му.
Бавно продължих да си играя с кичурите му, докато дишането му не стана равномерно и спокойно.
Спеше ми се, но исках да се наспи. Липсваше ми доста, а ръцете му около мен ми даваха топлина и сигурност.
Едно нещо ми пречеше да заспя.
Правиш ми нещо и ме караш да изпитвам неща към теб, но моля те. Умолявам те не ме карай да ти обяснявам защото не мога.
Думите му летяха в ума ми като развалена плоча.
- И аз не знам Ник. И аз не знам какво ми правиш.
