Гледна точка на Ник
17 години по-рано (5 годишния Ник)
- Татко, моля те недей.
Баща ми почистваше пистолета на бюрото си, който никога не ни даваше да пипам, защото е семейна античност.
- За какво Никълъс?
Седнах на един от фотьойлите му и се подпрях с двете си ръце на края на бюрото, за да не падна.
- Не карай мама да плаче.
Той вдигна погледа си към мен и изтръпнах.
- Не карам майка ти да плаче. Уча я на правила.
- Но тя има рани и ръката с която ми чете приказка е синя.
- Не си ли голям за приказки?
- Но...
- Няма но, Никълъс. Когато трябва, майка ти си научава урока. Къде въобще е сега и защо не си при нея?
- Каза че ще отиде до кухнята.
Той стана от мястото си, а аз скочих от фотьойла.
- Аз просто исках да те видя, не ѝ се карай, моля те.
Започнах да прибягвам зад него.
- Марея!
Изтръпнах от вика му.
Мама излезе от кухнята и щом ме видя леко се ококори.
Татко слезе и застана в коридора.
- Какво толкова имаш за вършене, че не можеш да наглеждаш едно дете?
Той я хвана за ръката, а мама стисна очи.
- Татко моля те не наранявай, мама. Исках само да те видя.
Изведнъж той я пусна и тръгна до мен.
Инстинктивно направих крачка назад, а той клекна и ме дръпна до себе си.
- Майка ти трябва да се научи на правилата в тази къща, Никълъс. Спри да бъдеш толкова мекушав и приеми истината.
Той стана и отиде при нея.
- А колкото до теб...
- Алдо, Алдо моля те, само не пред Никълъс, умолявам те.
Татко ме погледна, след това задърпа мама във всекидневната.
Затичах се към вратата, но татко я заключи.
- Алдо, аз, наистина не съм искала...
- Млъквай.
Нещо се строполи на земята, а аз стиснах очите си.
- Мястото ти тук е за да гледаш децата ми. Значи това и ще правиш, ясно ли ти е?
- Д-да.
След минути той излезе от стаята и профуча край мен по стълбите.
Отидох в хола и видях мама на земята.
- Мамо?
Изведнъж тя ме видя и ми се усмихна, но в очите ѝ имаше сълзи.
- Мамо защо плачеш?
- Не плача скъпи, просто малко се скарахме с баща ти, това е.
Отидох при нея и тя ме прегърна силно.
- Мамо аз не исках да го ядосвам. Помолих го да не ти се кара.
Тя леко замръзна, а после ме погали по главата.
- Няма нищо миличък, баща ти просто е малко ядосан, но ще му мине. Не се притеснявай.
Целунах я по бузата и видях как вратът ѝ започваше да става син.
- Мамо защо вратът ти е син?
- О, опарих се в кухнята и пипнах врата си. Не се притеснявай. Ще направиш ли нещо за мен?
- Да.
- Моля те отиди и виж дали сестра ти спи. Мама ще постои малко защото е изморена, но ей сега ще дойде, става ли?
- Добре, мамо.
Целунах я по бузата и станах.