Гледна точка на Амбър
- Tesoro, трябва да вървим!
Оправих червилото си и напръсках някакъв си спрей, който да държи гримът ми.
Дръпнах леко черната си рокля с дълбока цепка на крака и взех чантата си.
Заслизах по стълбите където ме чакаше Ник, черна риза, черно сако, черни панталони.
Както винаги толкова обикновен и както винаги толкова зашеметяващ.
- Хайде красавице.
Измърмори до мен, а аз се усмихнах тъй като токчетата ми ми даваха известна височина до него.
Качихме се в колата и тръгнахме към някакъв си прием.
Никога не бяхме ходели и се чудех кой беше толкова специален, за да идем.
Телефона му зазвъня из колата и той вдигна. Включи телефона на високоговорител и го остави на крака ми, взимайки завоя.
- Ало, Ник, скъпи, знам че може да прозвучи нахално, но мога ли да те помоля за нещо?
- Идваме, майко.
Идваме? Отиваме къде?
- Да, добре, но исках да те попитам, хотелът ни се оказа препълнен в последният момент и...
- Н...
- Да, елате да спите в къщи.
Изръсих преди Ник да откаже на майка си.
- О, здравей скъпа и благодаря ви. Чакаме ви.
Тя затвори и Ник отби от пътя.
- Защо се държиш толкова грубо към майка си? Ако иска да дойде, я остави да дойде.
- Тя ще доведе и баща ми.
Той се завъртя към мен и леко обхвана лицето ми в шепите си, дръпвайки ме леко към себе си.
- Слънчице, питай ме преди да действаш. Знаеш че го правя защото има нещо. Не искам да те замесвам в това.
- Защо не ми споделяш тогава?
- Не искам да те замесвам.
Той ме целуна леко по устните.
- Отиваме на семейна вечеря от целия ни род Лин и това значи доста, доста хора, затова е прием.
- Но, не трябва ли да сме в Италия например?
- Всички освен родителите ми живеят или тук или около нас.
- Добре... извинявай.
Палецът му погали бедрото ми докато ръката му остана да си почива на него и тръгнахме към мястото.
След около двайсет минути се озовахме в доста, доста голямо имение.
Беше двойно на нашето и беше с минимум петнайсет коли отпред. Каква е тази фамилия, по дяволите?
Когато слезнахме обаче осъзнах че доста лица ми бяха познати от сватбата.
Влезнахме в огромното имение и имах някакво лошо предчувствие мамка му.
~~~~~~~~~~~
Явно е само предчувствие.
Вечерта беше доста хубава. Говорих с няколко от по-далечните роднини на Ник и се оказа, че доста от тях не са от Италия като мен. Поне съпругите им.
Явно има доста инати като Ник в семейството им. Или може би просто нямат проблем с произхода...поне някои.
Баща му ме гледаше на кръв постоянно.
Отидох при Ник и го потупах леко по ръката.
Той се извини направи няколко крачки до мен.
- Кажи tesoro.
- Къде е сестра ти? Видях някъде мъжа ѝ, но нея я нямаше.
Той леко въздъхна и ми се усмихна.
- Гледа Драко и второто им дете у тях.
- Имат второ дете? Вече?
- Да. Той е дошъл за присъствие.
Кимнах разсеяно когато някакъв доста мрачен мъж влезе в къщата.
Явно Ник проследи погледа ми, защото изведнъж ме дръпна доста бързо към масата на която беше.
- Ела да те запозная с някои от моите братовчеди.
- Кой е онз...
Изведнъж се озовах на маса с още двама гиганти като Ник. Леко се стъписах и се усмихнах.
Щях да направя и крачка назад ако не беше ръката на Ник, която беше на кръста ми.
Един от тях ми подаде ръката си. Беше доста голяма, но не толкова колкото на Ник.
Поех я и той ми се усмихна.
- Аз съм Матео.
- Амбър. Приятно ми е.
След това поех другата ръка.
- Тео, приятно ми е.
- И на мен, Амбър.
Пуснах ръката и леко се облегнах на високата маса.
Тримата доста си приличаха. Бяха с кафяви коси, въпреки че на Ник беше по-светла от тяхната. А и той беше по-мускулест и татуиран, по-добър, красив...мой.