Част 59

3.7K 227 12
                                    

Гробна тишина беше завладяла стаята от няколко минути и никой от трима ни не искаше да я разваля , но все пак аз се престраших.

-  Защо не ми каза , че тя е идвала? – изричайки това майка ми обърна погледа си към мен , а Ема излезе от стаята и това беше правилното решение от нейна страна.

-  За кой става дума ? – точно сега ли намери да се прави на ударен .

-  Няма смисъл да ме лъжеш Ема ми каза . Защо си замълча ? – бях бесен на майка си , която се опитваше да отново да ме залъже.

- Не искам да имаш нищо общо с нея вече , виж какво се случи с теб . Замисли се колко неща ти се случиха откакт..- трябваше да я прекъсна , бях длъжен просто.

-   Не знаеш как стоят нещата между нас , че да я обвиняваш. – по погледа й разбрах , че тя не е съгласна с мен и знаех , че ще отстоява позицията си.

-    Виж в какво състояние си в момента , виж се до къде те докара това момиче. – майка ми е полудяла Тори не е виновна за това , че ме простреляха. Поне така мисля!

-  От къде си сигурна ? – тонът й ме накара леко съмнение да се появи в мислите ми.

- Просто се вижда синко. При всяко ваше едно скарване се случва нещо сериозно . Това момиче има пръст в това , иначе защо не е тук при теб ? – имах доверие на Тори , но думата бе имах . Разговорът с майка ми ме накара да се замисля за нейното отсъствие като цяло.

-  Нали не я обвиняваш безпричинно ? Все пак знаеш аз какво изпитвам към нея . – отговорът на майка ми се забави и бе доста по различен от очакванията ми.

- Няма смисъл синко сега да се напрягаш , защо не поспиш малко? – кимнах в съгласие имайки предвид изтощителната болка проявена от всяка поета глътка въздух от мен.  Излизайки от стаята майка ми остави някакъв телефон  на шкафчето до леглото ми, но по – късно разбрах , че това ми принадлежи.  Взех го в ръце забелязвайки , че нямам никакви пропуснати обаждания , съобщения и тем подобни , което ме накара от части да повярвам на теорията на майка ми. Трябваше да поговоря и с Нат имам нужда от неговите проклети съвети , набрах номера му но телефонът му бе изключен. Защо всичко сочи към нея , защо се съмнявам в нея при положение , че я обичам но майка ми не би ме излъгала нали така? А може би тя не изпитва нищо към мен  , а просто е с мен за...? Като се замисля и да е с мен няма никаква изгода , дори сме в различни училища , а дали ще мога да се възстановя до началото на учебната година ? Дани какво ти става по дяволите защо мислиш за даскало , проблемът е сега на кой имаш най – голямо доверие ? По дяволите стегни се много ясно , че майка ти няма да те излъже ! Колкото и да се опитвах да си набия тази мисъл в главата сърцето ми сигнализираше ,че това е грешното решение .  В момента се чувствах толкова психически изморен отколкото физически имайки предвид състоянието си , но един издаден звук от телефона ми ме накара да излезна от транса в който се намирах.  Погледнах екрана на телефона си забелязвайки няколко съобщения , което събуди любопитство от моя старана. Единственото нещо което ме заинтригува бе , че Нат си е включил телефона и преди да се усетя вече бях набрал номера му и тръпнех в очакване той да вдигне. Осъзнавайки действията си и вълнението което в момента изпитвах леко се стреснах , защото от страни сигурно изглеждаш като  момиче тръпнещо в очакване да чуе любимия си.

Lucky 13 #Wattys2015Where stories live. Discover now