Lucky 13 #Wattys2015

Част 35

- Какво имаш в предвид  Дани..? – все пак не бях много сигурна за въпроса но отговора ми бе категоричен и обмислен.

- Искам да ми станеш гадже . – все още го гледах в очите  и той очакваше отговора ми , но какво има в кутийката ?

- Тори ...кажи нещо каквото и да е  моля те. – крайно време вече беше да му отговоря.

-  Искам да  ми обещаеш нещо обаче . Да не ме наричаш повече мъник.

-  Добре обещавам ти. А сега ми отговори на въпроса .

-  Да! – казах го толкова тихо , че имах чувството ,че дори и аз не го чух.

- Ако може малко по – високо. – знаех си , че го е чул , защото лицето му грейна при отговора ми.

- Да . Сега доволен ли си Дани. – той кимна съгласително , при което отвори кутийката и се изправи. Вътре имаше  златна верижка с висулка която бе във формата на сърце. Отстрани се чуваше само запаленото коментиране на случилото се , но защо не можех да доловя  какво точно ни обсъждаха. Мислите ми бяха прекъснати от гласът на Дани.

- Искам да носиш това , постоянно дори и да се скараме.Искам да не се разделяш с него.

- От около една минута ходим а ти ми говориш за раздяла още от сега. – той ми подаде верижката.

-  Искам да я вземеш и да отвориш сърцето. – взех го в ръцете си и го отворих . Вътре имаше две малки снимки : едната беше на Дани а другата бе общата ни  прословута снимка от плажа. Беше ужасно мило от негова страна.

- Благодаря ти ! Сега ще си навсякъде с мен духом , дори и тялом ако не си до мен. – при което той се доближи до мен и ме прегърна.

- Аз не смятам да те оставям дори и за секунда . – след това той ме хвана за ръката и се насочихме към майка му , която ме гледаше доста странно.

- Е честито . Надявам се и да бъда свидетел и на предложението ти за брак. – е това вече е доста прибързано изказване.

-  Мамо за всичко си има време. Прибързваш ще я подплашиш. – аз стоях само и гледах , просто тази жена ми затвори устата.

- Синко като те знам аз теб , просто се чудя как направи тази крачка. Явно си му влязла доста дълбоко под кожата.

- Ще си проличи на татък колко дълбоко е .. – леко се засмях при това което казах. След което настъпи доста неловко мълчание между тримата , но Дани явно бе решил да ме измъкне от тук . Хвана ме за ръката и набързо преминахме през тълпата . Бяха ни нужни около пет минути за да се измъкнем от цялата тази какафония. Стояхме вече пред неговата кола но забелязах , че Кат , Крис и Нат също са на паркинга.