През целият полет се занимавах с Нат , защото той седеше зад мен и риташе седалката ми , но за мое успокоение Алис го укроти. След дълги и изморителни осем часа най – вече бяхме пристигнали и сега излизахме от самолета. Този път нещата бяха по – бързи и вече излизахме от летището с багажа си , но все още бях напрегната от това , че не знаех къде отивам.
- Защо колите не са тук вече ? – и Нат пак започна да мрънка.
- За какви коли става дума.? – но така и така отговор не получих. Момчетата стояха спокойно около пет минути но нещо ги накара да се размърдат , когато погледнах към нас идваха три черни Range Rovera .
- Предпочитам BMW x6 ... - след това мое изказване всички забиха погледите си в мен а Нат си отвори устата.
- Е това трябваше да го кажеш на баща ти предв.. - той не си довърши изречението ,защото Дани го ръгна с лакът в корема. Колкото и да ми доставяше удоволствие Нат да се гърчи все пак исках да знам защо той замеси баща ми. Всички започнаха да се качват по колите , но аз се възпротивих.
- Няма да се кача докато не ми кажете какво става тук.. – Дани ме изгледа странно , при което отново ме хвана през кръста и ме понесе към колата. Не можех да му се възпротивя и просто се примирих с цялата ситуация. Забелязах , че колите излизаха извън града и не след дълго пред мен се появи една три етажна къща с изглед към морето. Не очаквах точно тази къща да бъде другата част от изненадата , тя беше превъзходна и по някаква причина по – опростена от другите къщи наоколо.
- Тори пристигнахме , вече можеш да слизаш .. – чух гласът на Дани , който се бе показал от моята страна на колата и явно ме чакаше да изляза.
- Дани на кого е тази къща...? – казвайки когато излизах от колата.
- Може да се каже , че е ваша с Крис.. Но той ще ти обясни по – подробно. – напоследък доста странни неща ми се случваха и това беше едно от тях.
- Добре... – съгласих се като се замислих ,че рожденият ми ден беше минал но татко щеше да ми каже за къщата .
- Тори само ,че има една малка подробност . – не ми направи впечатление , че отново бе изникнала някаква подробност а това , че все още се обръщахме един към друг по имена.
- За нещо сериозно ли става дума.. ? – мазна усмивка се появи по лицето му .
- Мнее .. Става дума , че трябва да делим една стая и едно легло.. – казвайки го все едно , че не е нищо особено.
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.
