Lucky 13 #Wattys2015

Част 27

Гледната точка на Дани:

Партито свърши много по - бързо и по различно от предвиденото. Целта на това парти бе не да отпразнувам рожденият си ден , а исках да предложа на Тори , но все пак ме хвана страх когато застанах там пред всички. Не ! не ме е страх от нея , просто ме бе страх , че тя няма да приеме и то с право все пак не се познаваме кой знае как. Целият план се състоеше в това , тя да знае за партито но да не я поканя .. И да познавам Крис от Нат..и те участваха в плана ..но за единственото нещо което не бях подготвен бе , че аз няма да и кажа всичко както го репетирах. 100 % тя ми е бясна и то меко казано бясна. Този път не знам как ще мога да й се извиня , през цялата вечер докато се опитвах да си изгоня гостите тази мисъл се въртеше в главата ми постоянно.

.............................

Изчистих всичко и въведох реда в който бе двора преди пълният безпорядък , след това се качих в стаята си и легнах на леглото . Загледах се в тавана където бях залепил единствената ни снимка от плажа... Бях я направил в доста голям размер за да може да си я гледам постоянно когато си легна.. Имаше и дни в който съм се заглеждал с цели часове. ..Взех телефона си и независимо от това , че часът бе пет сутринта намерих номера и се опитах да й звънна но телефона й бе изключен.. Браво бе развали нещата , станаха още по зле.... Накрая заспах гледайки снимката ни ..

....................

Гледната точна на Тори:

Когато се събудих сутринта часът бе някъде около десет станах от леглото преоблякох се но когато понечих да изляза бях забравила , че съм заключила снощи вратата. Отново случилото се от снощи обзе мислите ми и това ме натъжи още от началото на деня. Слязох в кухнята за да закуся нещо но за жалост видях Крис , не ми се искаше да говоря с него след снощи , по точно не ми се говореше с никой.

- Вики трябва да ти кажа нещо за снощи..

- Виж Крис не ми се говори с никой ... - гласът ми звучеше ядосано.

- Но ти трябва да знаеш какво бяхме решили аз , Нат и Дани..Да чула си правилно Дани.. - изтръпнах при това , че чух името му.

- Значи сте се познавали ... така ли да не сте ми спретнали някакъв театър...

- Не ..виж изслушай ме де... - станах от стола тип щъркел и се запътих към стаята си. Когато чух едно нещо :