и след това той се качи вътре. Погледна ме видях толкова смесени чувства на едно място : толкова ярост но същевременно и любов...
- Защо ме гледаш така... ? - попита ме докато караше колата
- Забранено ли е .... ! Защо си им казал за мен..? - казах го с доста сдържан тон , но бях толкова разстроена .
- И аз не знам , но явно бе грешка..Защо си излезнала на клуб и то точно тук - нагло до прекъснах
- Кой знае , ако беше си замълчал можеше и да не се стигне до тази ситуация.. Та нали ти ми каза , че съм скучен човек и аз реших да го променя.
- Добре , защо си ми ядосана толкова , все пак го спрях. Можех да го оставя да продължи. - явно бе забравил за спора ни.
- Защо го спря , какво те накара да го спреш...? Толкова ли бързо забрави за спора ни ...? Толкова бързо ли забрави как ми се сопна...?
- Виж Тори трябваше да го спра ...Не не съм забравил , яд ме е , че ти се развиках така . Не можах да изтрия номера ти , исках да ти се обадя , но не знаех как да ти се извиня. Ти беше права .- видях как очите му се пълнят със сълзи. Но реших да го отклоня от темата.
-Добре нека да забравим за всичко станало ...Ставали.. - колко убедителна звучах
- Добре... Но знаеш ли какво е най - странното , че и двамата не знаем нищо повече за другия освен имената си.
- Прав си ...странно е..!- но за съжаление бяхме пред вкъщи. Той слезе отвори вратата на колата и аз слязох...
- Тори добре си нали ..? Ако има нещо знаеш , че съм на само едно обаждане разстояние... - на него му пукаше за мен.
- Да добре съм. Не се притеснявай за мен... - реших да го прегърна , но стана малко неловко защото той се отдръпна. И се засмя :
- Не пред хората приятелке ... Нали сме само приятели , хората ще си помислят нещо друго.. - как ме подразни сега ли се сети да се прави на остроумен.
- Че от кога започна да се съобразяваш с това...?
- От сега... Аз трябва да тръгвам . Чао за сега .
- Чао Дани - той се качи в колата , запали двигателя и си тръгна.
Влезнах вкъщи но за жалост Нил бе казала на татко и Стела за станалото в клуба и как те са се прибрали . Татко и Нил ме гледаха доста ядосано , Кайл не можеше и да ме погледне , а Стела дойде да ме прегърне.
- Виктория какво ти се е случило тази вечер.. - колко злобно звучеше от устата на баща ми
- Предполагам , че тази която се мисли , за моя приятелка ти е казала... - прекъсна ме и ми зашлеви шамар. Лявата част от лицето ми пламна и се разплаках пред всички.
- Значи реши да повярваш на Нил, а не на собствената си дъщеря така да бъде. - реших да добавя и се запътих към стаята си .
- Виктория , да съм ти позволил да се качиш горе. - Стела го хвана за ръката и го издърпа в кухнята където започна да му се кара. Качих се горе , реших да се изкъпя и да махна следите който онзи идиот бе оставил върху мен....
..............
Излезнах от банята , преоблякох се с тениска и къси панталонки и реших да легна на леглото. Но се чу , че някой чука на вратата.. и аз казах:
- Махай се... не искам да виждам никой...!
- Тори аз съм Кайл... искам да поговоря с теб...- отворих врата на Кайл и той влезе и седна на леглото . Реших да остана права и да го изслушам.
- За какво искаш да говорим - сопнато му казах.
- Виж Нил се уплаши и за това ме помоли да я прибера , извинявай , че те оставихме сама... - не ме интересуваше какво казва.
- Вие ме оставихте сама и това ми е достатъчно да знам.- казах го като посочих вратата на Кайл .Той разбра намека ми , стана от леглото и се запъти към вратата , бях зад него и точно в този момент да затворя врата ..... Кайл се опита да ме целуне ..
- Какво правиш ..? - ядосано го попитах
- Извинявай Тори .... - набързо затвори и слезна долу.
Бях толкова ядосана от факта , че всички се опитваха да се възползват от мен. Опитах се да заспя , защото часът бе някъде около 5 , но се не получаваше . Изведнъж чух някакъв звук от телефона си. Отне ми малко време да го намеря , отключих го и видях , че имам смс от Дани.
- Извинявай , че не ти позволих да ме прегърнеш ... Исках да го направиш , но това действие от твоя страна щеше да бъде само благодарност нищо повече. Когато имаш време и искаш да се видим ми се обади.. Лека нощ красавице.
- Не е така както го казваш , ти губиш... Лека нощ Дани. - явно стоеше и чакаше на телефона.
- Да права си ... изгубих прегръдка от момиче което харесвам. - реших да не отговоря , от една страна ми беше хубаво да го прочета , но от друга му бях ядосана....
Накрая се усетих , как заспивам с телефон в ръка.
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.