Lucky 13 #Wattys2015

Част 69

За един месец нещата не се промениха коренно , освен ако изключим факта , че една сутрин реших спонтанно да се върна в училище под пред текст , че то ще ме разсейва до някаква степен. В действителност глупостите в училище ме разсейваха до толкова , че да не мисля за Крис постоянно , но клишираните двойки ходещи в училище ме караха да мечтая за време с Дани. От него получих едно единствено обаждане при което той бе брутално пиян и се извиняваше през пет секунди за нещо което дори не знаех за какво става въпрос. Имах нужда той да е до мен и всеки скапан ден в който се събуждах с подпухнали от плач очи се надявах той да влезе в стаята ми с буркан Nutella , но надеждата ми се изпари . Бях сигурна , че той не иска да ме вижда след това което Нил наговори в болницата , но предполагах , че ще се опита да поговори с мен и да се разберем . Боли ме да го призная пред себе си , че това е краят , но до някаква степен бе по - добрият вариант . Въпреки , че през повечето време прекарано с Дани измина в караници и сръдни , ми липсва начина по който ме гледа , липсва ми усмивката му , той самият ми липсва. През този месец обикнах книгите както никога до сега , защото те ме откъсваха от реалността и ме пренасяха на място далеч от тук и всички. Имаше дни в който не спях само и само да довърша книгата която съм започнали , но после се чувствах гузно , че съм избързала да я прочета.

Звънецът за края на голямото междучасие ме побърква , защото трябваше да вляза отново в сградата за втората част от часовете си . Изправих се от скамейката на игрището за футбол и се отправих към стаята по философия която бе в другия край на гимназията.

..............................

- Госпожице Грейс отново закъсняхте ! - учителят ми по философия не пропусна да отбележи закъснението ми , което породи погледите на всички върху мен.

- Извинявам се ! - получих само едно кимване в знак да заема мястото си и за мое огромно съжаление свободните чинове бяха само на първият ред. Настаних се , след което извадих учебника който все още не беше отварян , но за сметка на учебника тетрадката ми бе нашарена с доста голямо количество части от текстова на песни , откъси от книги и мисли на различни автори. Но имаше един цитат който никога няма да ми омръзне: Смъртта не е най - голямата загуба в живота . Най - голяма загуба е това , което умира в нас , докато сме живи. Колкото да мразех философията , можех с часове да мисля над цитата отново и отново. Мислите ми бяха прекратени от звука на стоварилият се учебник , карайки ме да вдигна погледа си към изнервеният си учител.