Три от четирите дни бяха изминали неусетно и просто не исках да се отделям от Дани. Свикнах да сме заедно , колкото и малко да бе времето. Звукът от телефона ми ме събуди , взех го в ръцете си и вдигнах по най – бързият начин , все пак не исках да събудя Дани който спеше до мен на леглото.
- Кажи Стела ?
- Защо звучиш сънено.. ? – защо ли , просто така ми се иска.
- Все пак ме събуди.. Кажи какво има?
- Часът е единадесет ..и все още спиш.. Налага се да се прибереш за малко. Баща ти започна да се съмнява.
- Нормално , та аз нему вдигах когато ми се обаждаше. Добре идвам до половин час.
- Дани ли ще те докара..?
- Не Стела ще дойда пеша.. Чао... – затворих телефона и започнах да се обличам колкото се може по – бързо. След това реших да напиша една бележа на Дани :
Не се отказвам от уговорката , но се налага да се мярна за няколко минути вкъщи. Не исках да те будя , но поне се надявам да го прочетеш.. На път съм да спечеля... :P
Оставих я на възглавницата до него , понечих се и го целунах по челото. За жалост не бях с колата си и се наложи да вървя пеша към вкъщи. Излязох от къщата на Дани , заключих външната врата и излязох от имота му. На път към нас имах чувството , че някой ме следи за моя утеха ми оставаха някъде около десет минути път. Беше странно , че точно на обяд и то в Маями цареше гробна тишина , през изминатият път видях едва десет минувача което си беше доста странно. Стигнах до един светофар и за жалост се наложи да изчакам за да премина по булеварда , но един доста странен мъж се появи до мен и ме хвана за ръката. Докато се усетя той ме бе завлякъл в една кола с черни прозорци , единствените хора който бяха вътре : аз и човекът който ме бе завлякъл и сега караше колата. Няколко пъти се опитах да отворя една от вратите но опитите бяха неуспешни , накрая реших да пробвам с прозорците но този път шофьорът проговори.
- Колкото и да се опитваш да излезеш няма как да стане. Колата е бронирана.
- Какво искате от мен?
- Скоро ще разбереш . Пък и не съм човекът на който може да задаваш тези въпроси.
- А на кой тогава ...? – имах чувството , че Дани пак бе намислил нещо , но и Стела ли имаше пръст в това..? Когато се сетих за Стела започнах да ровя за телефона си с една дума преобърнах задната седалка на колата , но гласът на шофьорът ме накара да спра.
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.
