Защо въобще трябваше да се сеща за мен , защо по дяволите трябваше да чувам гласът му ? Точно тези въпроси се въртяха в главата ми от няколко часа , а през това време бях разкара Стела защото не исках да ме гледа как плача. Сега съм малко по – спокойна но все още сълзите се стичаха по лицето ми , при мисълта за проведеният ни разговор онзи ден. Как можех да обичам човек който при всяко едно наше скарване ,се стигаше до поредната световна война! Това беше единственото отрицателно нещо което можех да кажа против него , само това ли не харесвах в него ..? Невъзможно ! Рано или късно трябваше да се изясня с това какво чувствам , какво харесвам в него и защо толкова много ми липсваше . Да липсваше ми , можех да го изкрещя но не съм готова все още да отида при него и да си призная , че и аз имам вина за всичко което се случи. Толкова лесно започнах да се пречупвам сещайки се за нещата които обичам , даже обожавам в него . Обичам начина по който се събужда и потърква очите си, обичам целувките които ме карат да се чувствам на седмото небе , обичам усмивката му , обичам начина по който ме гледа , обичам всичко в него . Обичам го ! И отново бях в първоначалната фаза след като чух гласа на Дани ... Отново се свих и започнах да плача.
Мислите на Дани :
Знаех какво следва , след като тя ми затвори телефона . Бях бесен и трябваше да изляза по най – бързият начин от стаята на Ема иначе щях да излея ядът си върху нея. Бях доста бърз и отново можех да се настаня на предишното място на което се намирах преди , но за мое нещастие последната бутилка водка беше на привършване. Нямах друг вариант освен да се обадя на Нат за да ми купи , не бях в състояние да се разхождам из Маями даже се чудя откъде имах сили да измисля плана , та дори да го осъществя . Потърсих телефона си и по случайност той беше в джоба на анцуга ми , след което набрах номера на Нат.
- Няма да ти взимам още алкохол , но мога да дойда да поговорим. – защо днес всички са против мен и действията ми за успокоение.
- Здрасти и на теб Нат. Поне една бутилка ? – надявах се , че той няма да ми откаже.
- Не брат в никакъв случай . Много ми е интересно , как така все още не си се напил до козирката? – имах доста странен организъм , при което доста трудно се напивах.
- Добре , тогава те чакам след десет минути тук. – дори не ме остави да си довърша изречението и затвори. Желанието ми да пия по някакъв начин незнаен за мен отмина , реших да си взема един бърз душ и да отмия мирисът на алкохол.
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.
