Lucky 13 #Wattys2015

Част 16

Не можех да стана от леглото , но се надигнах за да огледам стаята . Тя беше доста голяма , боядисана в бяло и сиво , навсякъде по стаята бяха нахвърляни дрехи. За малко си помислих , че нещо доста бурно се бе случило снощи , но когато погледнах под завивката видях , все още бях със същите дрехи с който излязох. Накрая се успокоих и се настаних отново в леглото , което за моя радост бе доста голямо.

Гледната точка на Дани:

Някъде към 11 влезнах в стаята си където оставих Тори да спи и я намерих в същото положение , колко сладка изглеждаше когато спеше. Нямах търпение да се събуди , но защо съм толкова загрижен за нея все пак сме просто приятели. Излезнах от стаята си и отидох при Нат.

Гледната точка на Тори:

Когато се събудих напълно свежа часът бе някъде около един на обед , имах чувството , че се бях събудила не защото съм се наспала както трябва а защото от части бях малко добре де доста гладна. Премахнах завивката от тялото си и тръгнах да излизам от стаята , но преди да отворя врата тя ме удари по главата и тупнах на земята по дупе. Бяха ми нужни пет минути за да се съвзема от удара , а Дани стоеше и ме гледаше малко стреснато. Бързо изфучах по стълбите , но не бях вкъщи , накрая намерих кухнята и отворих фризера откъдето взех лед и го сложих в една кърпа и после на леко кървящото ми чело. Седнах на едни стол тип щъркел , тъкмо главата бе спряла да ме боли а сега се срещнах отблизо с вратата. Забелязах с края на окото си , че няколко погледа бяха върху мен.

- Извинявай , че те ударих с вратата Тори . Просто исках да видя дали си будна. -имаше някаква измъчена физиономия.

- Дани няма проблем...

- Но , ти кървиш....- Нат го прекъсна

- Знаете ли кое животно кърви всеки месец и нищо му няма.. - знаех за какво става дума , изчервих се.

- Уау...май някой е станал с краката нагоре... - опитах се да не покажа никаква емоция но се усети в тона на думите ми.

- Очаквам всеки момент да се хванете за гърлата по спокойно. - Дани се засмя след което и Нат , но на мен не ми беше до смях . Главата ми все едно щеше да експлодира. Потърсих телефона си но не можех да го намеря. Но когато се загледах и видях Нат да държи телефона ми в ръка... само да ми падне ...ще се моли да не ме е срещал...

- Ще ми върнеш ли телефона..- знаех , че това е моят телефон защото отзад на калъфа ми имаше цитат от една книга. Дани ме гледаше доста странно, но защо ли..?

- Сладурче искаш ли да видиш снимките от снощи... Не си представях тройките за толкова забавно средство. - е не за какъв се мисли...

- Нат стига , тя доста преживя от снощи сега и целувката с вратата.. - е браво , подигравайте се , много хубаво. Толкова се ядосах , станах взех телефона от Нат и тръгнах към вратата която за мое съжаление се оказа в другия ъгъл на къщата. Дани вървеше бързо към мен и когато дистанцията ни беше няколко сантиметра ме хвана за ръката и ме дръпна. Отново ме завлече в кухнята.

- Нямаш ли поне малко чувство за хумор...

- Аъъъ... какво очакваш да се пукна от смях. Главата ме боли толкова много , не знам къде се намирам а ти очакваш това от мен. - сериозна физиономия се появи по лицето на Дани.

- Добре де извинявай , ам това е Нат.

- Знам . - въпросително изражение се появи по лицето на Дани.

- От къде...? Да не се познавате.

- И аз не знам да те познавам, случайно да съм спал с теб без да съм забелязал. -това вече беше черешката на тортата. Така се изсмях , че имах чувството че ставите на челюстта ми са излезнали от мястото си.

- Наистина ли ме мислите за тъпа, та преди това ти му каза името. Уауу... -и двамата сведоха глави надолу. Имах контрол над положението , но изведнъж топла капка кръв се стече по челото ми. Вдигнах ръка да избърша стичащата се течност но не очаквах да бъде кръв. Дани и Нат се стъписаха.

- Може ли да ми донесеш малко марля . лейкопласт и пеницилинов прах.

- Нека те закарам до спешното Тори . Моля те.. моля..- колкото и сладко да ми се молеше Дани отказах. Донесе това което поисках и бързо се погрижих за раната пред огледалото. Те все още стояха по местата си и ме гледаха учудено.

- Не знаех , че си способна на това... - все едно бях ударила Нат с мокър парцал.

- Хаха... това , че не знаеш нищо за мен не означава , че не мога да се погрижа за себе си . - след това Дани предложи да закусим , но при закуската и двамата мълчаха. Беше доста неловко , не бях свикнала да закусвам в доста мълчалива среда.

- Дани , аз ще се прибирам . Имам нужда да си почина още малко.

- Но Тори , може да постоиш още малко. Не ме оставяй с Нат ... - сега се сети , че съществувам . Дойде при мен и прошепна нещо на ухото ми.

- Виж Нат е скъсал с приятелката и за това и толкова ядосан , моля те остани още малко. - поклатих отрицателно глава при което ме прегърна. Как можех да му откажа , тримата тръгнахме към стаята за игра в къщата на Дани. Двамата с Нат играха на билярд а аз стоях в едно голямо червено канапе , сгушила се като буквата Г.