Lucky 13 #Wattys2015

Част 3

Денят ми започна по най - лошият начин...бях ненадейно събудена от новата приятелка на баща ми , която явно си мислеше ,че има това право след една нощ прекарана с него....

- Стига си блъскала по вратата ми...толкова е рано нямаш ли си друга работа , та се занимаваш с мен... -въпреки грубия тон който й държах...тя не се отказа..

- Ставай! Деня е хубав...може заедно да отидем на пазар...Стилът ти на обличане не е подходящ за твоята възраст... - и тя изрече това явно не се бе виждала в огледалото доста дълго време...

Тази досадна жена не ме остави намира и се наложи да сляза и да закуся с тях...Което от една страна беше плашещо. Да не би татко да е забравил за мама , и да иска сериозна връзка след 5 години от нейната смърт. Ненадейно ми мина тази лоша мисъл в главата , но си казах ...това е само за една седмица не по дълго.... Не след дълго закуската приключи и се чу някакво странно предложение от страна на баща ми:

- Нека се поразходим само ние тримата из Маями... Страхотна идея нали...?

- Моля ! Ти шегуваш ли се с мен , защо и аз трябва да съм с вас... Имам си друга работа... - след като видях изражението на баща ми ми беше пределно ясно , че нямаше друг вариант.Качих се в стаята си и се облякох за " прословутата '' ' разходка....

- Какво си облякла ? -изведнъж тя се изписка

- Клин и тениска.. защо ?- тениската беше на Obey , а клинът имаше вид на дънки и черни Vans...Малко се подразних ,защото някаква жена която се облича с прилепнали по нея дрехи ми говореше за мода.

........

Часовете прекарани с тях двамата целуващи се постоянно , ми се сториха цяла вечност.Дойде време и за Оушън Драйв. Това беше истинският вид на Маями поне за мен . Но точно тогава забелязах едно познато лице. Това бе Даниел сладкото момче което блъснах на плажа, той вървеше от другата страна на улицата. Факта , че му казах , че не искам да го виждам повече беше достатъчен да ме накара да се обърна нататък и да продължа все едно не съм го видяла. Но уви той ме забеляза и виждайки ме с баща ми и неговата приятелка , той просто ми се усмихна и продължи. В този момент колкото и банално да звучи почувствах как забравих за двамата 'влюбени' които се мислеха за тинейджъри...

....................

След тежката разходка , двете гълъбчета решиха да развалят денят ми още повече.

- Нека да отидем да вечеряме тримата... Съгласни ли сте вие двете..? Тори ще ни изтърпиш ли още няколко часа...? -колкото и засмян да бе баща ми , не можех да вървя като 2 годишно дете след тях, но реших да приема...

- Ооо...... колко сладко ще бъде ...като истинско семейство... - при тези думи ми се искаше да я завлека за косата и да я изкарам от тук. Какво си мисли тази ежедневка , че може да се мисли за моя майка... не е на правилният път..

- Ще ти се но след като омръзнеш на баща ми ще те смени.

- Виктория какво си позволяваш ! Какъв в този тон , идваш с нас независимо от мнението ти...- баща ми се изчерви като омар и се опита да обясни на Стела (така се казваше тя) за държанието ми. Не бях кой знае колко доволна , та коя е тя да мисли , че мога да я приеме просто така.

................

След около 15-на минути бяхме в ресторанта на хотел Ithaca of South Beach където щяхме да вечеряме. Изтъркано поне за мен място не далече от плажа. Когато се настанихме на масата реших да отида да се 'освежа' само и само да не сам до тях. Но по моя невнимателност и непохватност се сблъсках отново с някого....