Lucky 13 #Wattys2015

Част 5

Прекарах една ужасна седмица заедно с баща ми и неговата приятелка. Беше ужасно , защото бях наказана да съм на всякъде с тях което ме караше да полудявам.. За мое огромно съжаление се наложи да откажа предложението на Даниел да излезем , което ме караше да се чувствам още по - зле. Но за моя радост това щеше да свърши след 2 дена... На Стела и се налагаше да замине до Чикаго. Когато чух това все едно тежест бе паднала от гърдите ми...Нямах нищо против нея но тя се опитваше да замести майка ми , това бе главната причина за която не исках да имам нищо общо с нея.

...........

Дойде й деня в който тя трябваше да замине... Но по случайност чух един от техните скришни разговори ... ОМГ! Те говореха за мен:

- Мили та тя е много затворена и имам чувството , че ме мрази. Защо не поговориш с нея имах чувството , че праз последната седмица с твоите прищявки тя да е с нас се затвори още повече и не иска да говори с теб...- до някъде беше малко права...та какво да правя аз с тях ...

- Спокойно ще се оправя с нея. Все пак ми е дъщеря. - уау явно чак сега се сети че има някаква кръвна връзка между нас..

Не очаквах да говорят за мен нито пак за моето държание . Не се държа към всички толкова лошо..просто след смъртта на мама имах чувството , че аз съм причината да не е до мен. Това ми се въртеше постоянно в главата и поради това се опитвах да си намеря без значение някакви занимания. Както и да е....

Изпратих ме Сетла до летището и след това се качих ме в колата. Баща ми както винаги се опитваше да разбере какво ми има но този път беше на правилния въпрос.

- Тори извинявай за последната седмица , но исках да опознаеш Стела поне малко а не да я намразиш. Защо си толкова потайна говориш с някого скришно от мен вече не ми казваш нищо. Да не е замесено момче ?- при тези думи все едно някой ме хвана за гърлото.. Не можех да кажа на татко за Даниел при положение , че нищо няма между нас но и не обичах да го лъжа.

- Не тате , просто говорих с Нил. Тя ми се оплакваше , че не може да търпи братята си и се искаше да е с мен сега . Но нали тя е наказана за последното парти на което беше и за това общо взето бяха разговорите ни.

- Не ме лъжеш нали? И няма никакво момче ! Защото ако има нали знаеш какво става...? - макар и да се опитваше да го каже на сериозно не му се получи.

- Няма , пак и мен кой ще ме хареса..- колкото и наивно да звучеше той ми повярва.

Стигнахме във вилата и аз се качих в стаята си . Имах намерение да изляза за малко на плажа и започнах да се приготвям , но този път не забравих да си сложа банския. Толкова розово никога не ми омръзваше въпреки , че не бе любимият ми цвят. Докато се обличах чух , че получих смс.. Казах си , че сигурно на Нил пак и е скучно...но не беше тя, а Даниел..

- Красавице дано този път не ме отрежеш отново .... Искам да те видя дори и за малко...нека се видим на плажа там където ме блъсна.. - звучеше малко отчаяно.

- Добре ! Но след 20 минути.

- ОК. Очаквах пак да ме за баламосаш и да откажеш . Но се радвам!

Имах чувството , че има нещо гнило в това. Беше толкова странно , че някое момче ми обръща внимание. Та той сигурно е най - популярното момче в своето училище и ходи с някоя от неговата класа. Но въпреки това реших да отида и да видя за какво става въпрос.

Когато излезнах и тръгнах на плажа........