Дълго обръщахме гръб на щастието,
живеехме в тъга,самотни,скръбни,измъчени,
хайде,изхвърли през прозореца нещастието,
всичките болки вече са доставени,получени...Имам нужда от това ново начало,
да обикалям с теб по тъмни,мъгливи улици,
любовта се обажда:"Да,скъпа,как си?Ало?!"
стига сме плакали като черни вдовици...Искам шумна музика в ушите си,
хайде да се напием само двамата,
искам в тъмното за мен да светят очите ти,
в колата ще забравим за драмата...Искам да лежим под звездите и да се смеем,
да топлиш ръцете ми в студеното време,
знам,страх ме е,че може да полудеем,
но,честно,когато съм с теб,не ми дреме...Разбери всичко за мен,което никой не знае,
говори ми,слушай ме,обичай ме,
позволи на съвършенството да ни омае,
прегръщай ме,целувай ме,събличай ме...Нека си пуснем всички стари песни,
да пеем с радиото до посред нощ,
никой не казва,че животите ни са лесни,
на кой му пука,че минава полунощ?Докосвай ме,пали ме,после изгаси ме,
остави от мене само пепел черна,
за лека нощ пред вкъщи целуни ме,
нека си напишем приказка модерна...После си тръгни,а аз ще те сънувам,
ще ми се обадиш и ще кажеш,че ти липсвам,
обещавам февруари пак ще те целувам,
знаеш,някак идеално си ти пасвам...Това е любов-чиста,прекрасна...
От тук нататък ,да знаеш няма отказване,
това е любов-страшна,опасна...
Това е любов-без думи за приказване...************
Напоследък все пиша депресарски,та реших да разнообразя...
CITEȘTI
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoezieЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...