Ваканцията свърши,прибирам се.
Обикалям държавите по пътя назад.
От неизречени навреме думи раздирам се.
Бягам,връщам се към някогашния Ад.
Това пътуване беше спасение.
Сега кой ще ме спаси,не от тях,а от себе си?
Да се върна обратно е мъчение.
Всичко там ми напомня за ръцете ти.
Гледам през прозореца някъде по пътя.
Въоръжена съм със слушалки и търпение.
Върна ли се,знам,че ще се срутя.
И въпреки това,да те видя е изкушение.
Всички ме питат защо избягах.
Като страхливка реших да се махна.
Връщането си до последно отлагах.
Отговорността за това е моя,не е тяхна.
Ето,сега се връщам,идвам си у дома.
Прибирам се,ще ме посрещнеш ли?
Жива съм,но сърцето ми е в кома.
Още сънувам,че ме обичаш.Ще ме събудиш ли?
YOU ARE READING
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoetryЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
