Разхвърляни мисли на една изгубена душа

Ще извадя всичките ти кошмари

Достигнах лимита си на човек.
Всичко вътре е плашещо и празно.
Създадена съм за любов във друг век.
Наобичах се на черупки напразно...

Разминавам се с непознати по улиците,
говоря си със стените у дома,
пуснахме всички духове в къщите,
кога ще се събудя от тази душевна кома?

Не чувствам вече нищо,искам да избягам,
да отида там,където няма да ме намерят,
искам под звездите да си лягам,
малки песъчинки по мечтите ми да се катерят

Плаша се от любовта,не искам да съм сама!
Ти си някъде там и имаш нея,
По миналото обзема ме тъга,
за щастие дори и аз-лошата копнея...

Искам да изкрещя на непознат,че го обичам
Искам да изкрещя на тебе,че те мразя!
По замръзналите пътища искам да тичам,
Обещавам сърцето си вече ще го пазя.

Мечтая си за дълго пътуване с кола,
може би до Нарния или Невърленд,
искам с акулите да плувам гола,
не ми трябва в този живот Хепи енд.

Червилото ми е с вкус на вина,
на цвят е като отдавна изгоряла трева,
ще те целуна и ще оставя отпечатък от злина,
изтрий го като отдавна изгубена мечта!

За нас се пее във всяка песен,
кажи коя е тя,защо е тя,каква е тя,
отговорът,повярвай ми е лесен,
след него от моста надолу ще полетя...

Не,няма да има спасителни въжета,
езикът ти още има вкус на ментова дъвка,
устата ти - на сладки ягодови дръжета,
виж към душата ми е пришита кръпка.

Искаш ли да те накарам да плачеш,
искаш ли най-накрая да бъда кучка?
След като свърша по паважа ще се влачеш,
още в сърцето ми стои онази лилава смучка.

Крещи,лъжи,отричай,онази малката обичай!
Аз ще се разбия в скалите като морска пяна,
Псувай,полудявай,мачкай,по нея откачай!
Аз в друг свят обещавам да се дяна.

Искам да счупя телевизора,радиото...
писна ми от скапани любовни сериали,
ще изпия бутилка червено вино в киното,
скъпи,ще извадя наяве всичките ти кошмари!