Разхвърляни мисли на една изгубена душа

Мразете ме,а аз ще си живея живота

Всички ми казвате,че съм лоша.Всички ме питате защо се държа така с хората.Никой никога не ме попита защо съм станала лоша.Никой никога не ме попита как са се държали с мен.Давай,наричай ме кучка!Не се обиждам.Да,носи ми огромно удоволствие да се разхождам на високи обувки и да мачкам хора,сърца,фасове и цветя с тях.Да,прав си,подритвам достойнствата на хората по пътя,рязмазвам мижавата им воля по паважа като изхвърлена дъвка.Никой не се е замислял за това как АЗ съм се търкаляла в прахта,но съм успяла да намеря сили и да се изправя.Никога не ме попитаха колко пъти  си ми подлагали крак и са ме спъвали по пътя към щастието.Да,носи ми удоволствие мъжете да ми лазят в краката и да си просят срещи и кафета с мен.Прав си,обичам,когато някой е влюбен до болка,а на мене ми е все тая.Никой не ме попита как аз съм бягала след някой мъж.Никога не ма попитаха колко пъти съм плакала посред нощ,защото съм си подривала достойнството заради мъж.Умирам от кеф,когато си профуквам парите по пътувания,дрешки,купони и глупости.Да,прав си,мама и тате ми плащат всичко.Никой не ме попита,обаче дали съм ги заслужила.Никога не ме попитаха колко труд съм положила,за да си заслужа забавлението и колко съм се изолирала,за да изляза през уикенда.Да,невероятно се чувствам,кожато изплюя грозната истина в лицата на хората.Прав си,че когато хапя стискам докато не пусне кръв.Никой не ме попита как са забивали в нокти в мен и колко шамара съм изяла от лъжците в живота си.Никога не ме попитаха как съм падала и не е имало кой да ме вдигне.Да,погледа ми е налудничав и гаден.Прав си,че гледам сякаш съм над всеки и над всичко.Никой не ме попита как са ми скубали косите,за да ги погледна в очите,за да не забивам поглед в земята.Никога не ме попитаха колко отвратителни неща съм чула и колко ножа съм усетила в гърба си.
Да,черна съм,цялата в катран.Мразете ме,хулете ми,говорете ме!Всички обръщате внимание само на тази страна.Никой не проумя колко умна съм всъщност,колко спечелени конкурса и колко олимпиади имам зад гърба си.Никой не е обръщал внимание как съм плачела по спирките,в автобусите,по улиците и къде ли не,защото просто не съм издържала.Никой не е обръщал внимание на нещата,които се изливат от сърцето ми право на листа хартия.Никой не ме е виждал как се радвам на едно малко цвете.Никой не ме е виждал как плача от сърце за някой близък приятел или за някой непознат,просто защото ми е тъжно за него.Никой не ме е виждал как се усмихвам на деца и възрастни хора и как се радвам наравно с приятелите ми за успехите им.Никой не е виждал как лягам под звездите на тревата и тайно си прошепвам желания и ги отправям към небето.Никой не е виждал колко много ме обичат кучетата и малките деца.Никой не ме е виждал,не защото се крия,а защото не е искал да види.Всеки е залепил някакъв етикет върху мен,просто,защото има нужда да се почувства смел,когато очерни някой силен.Черно,обаче ми отива.Благодаря ви!За вас,мили мои,които ми се дразните, живея!Ставам с усмивка само при мълта,че ще вгорча още един ваш ден,просто,защото съществувам.Мразете ме,а аз ще си живея живота...