Душа-тъмна,черна.
Очите ми гледат навън.
Небе-плътно,мрачно.
Не чувам вече сърдечния звън...
Погледна,когато бях пролет.
Сега съм безчувствена есен.
Погледна ме,когато бях в полет.
Сега падам от фона небесен...
Размечтах се за тебе,закопнях,
А ти измъчи любящото ми сърце.
След време от болката се разболях.
От обичта ми не остана зрънце...
Обичах те силно,безкрайно много,
А ти само скръб ми подари,
Обичах лицето ти строго,
Което веднъж не ми се усмихна дори...
Погледни ме,бях пролет,
А сега съм измъчена есен.
Погледни ме бях в полет,
А сега падам от фона небесен...
YOU ARE READING
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoetryЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
