През всички празни,самотни и тъжни нощи си си представяла как идва някой и те избавя от всичката мъка на света.Искаш да му дадеш своето всичко.Да го обичаш,до където ти спира дъхът,защото този човек го заслужава.Искаш,искаш,искаш.А,не можеш.Страх те е.Забравила си си думите при грешните хора.Закопала си сърцето си в нечий чужд и пуст двор.Лежиш,взряна в тавана и броиш несъществуващите звезди.Безрбой прошепнати желания в мрака,останали неизпълнени до сега.Нали знаеш как е с големите мечти?Искаш нещо толкова силно,че те боли,а,когато го получиш сякаш е изгубило значението си.Не,не го е изгубило.Просто ти си се изгубила някъде по пътя на търсенето.Уморила си се от лъжи,от болка,от преглътнати сълзи и вопли.Уморила си се от грешки.Страх те е да си признаеш,че това е истинско,ча той е истински,че няма да си тръгне,че няма да те нарани.Страх те е да си признаеш какво чувстваш,защото винаги си била наранявана.Сякаш,ако не го кажеш на глас,ако някога си тръгне ще те боли по-малко.Напротив!Тогава ще съжаляваш за всичко неизречено и премълчано.Той стои пред теб.Чака да го прегърнеш,да го целунеш,да му дадеш малко любов.Както той дава на теб.Недей да стоиш като бездушна кукла.Обичай го,показвай го,изричай го.Няма да боли по-малко,ако мълчиш.Недей да мълчиш,недей да стоиш.Действай,преди да е станало късно.Счупи тези проклети бетонени стени около сърцето си и го пусни вътре.Ще се почувстваш по-жива,по-цяла.Ще се почувстваш човек.Покажи му поне малко любов.Недей да мълчиш.Не е мазохист,ще дойде време и ще се откаже от теб,защото си негодна за обичане.От това не те ли е страх повече?
ESTÁ A LER
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoesiaЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
