Сляпа съм,може би,защото ми липсва любовта.
Липсва ми опиянението,чувствата...
Липсваш ми,може би,ти,не знам!
Самотата се обвива около мен като брашлян.
Отровно растение пуска корени в душата ми,обладава сърцето ми...
Болката сковава мускулите ми,дълбае в костите,разкъсва плътта ми.
Искам теб,твоето опиянение.
Искам сърцето ти,дай ми го!
Ще го заключа и ще го пазя.
Ще го пазя от отровата им,знаейки,че моята е упойка.
Няма да намеря покой!
Любовта ми към теб ме убива.
Скитам като болно куче,отхвърлена от всеки,защото не давам любов.
Но ти ми я взе и я разпръсна.
Счупи сърцето ми,превърна го в огледало,отразяващо душата ми...
Ти си моето спасение и моята болест!
YOU ARE READING
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoetryЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
