Приказка

163 34 1
                                    

Пренеси ме в някой приказен свят
На съвършена магия и много копнежи,
Илюзии с отенък на розав цвят,
Далеч от хулите на невежи...

Постави ми корона на главата,
Заведи ме в замъка от злато,
Там,където музи пеят за тъгата,
А добрите феи гонят злото...

Но,представи си,че не съм принцеса,а богиня,
Ще управлявам ли Земята?
Ще ме последваш ли,ако затъна в тиня,
Ако се наложи ще ми паднеш ли в краката?

Би ли ме пуснал,ако бъда призована,
Някъде далеч от древни сили?
Ще ме обичаш ли,ако бъда наругана,
Ще ме стоплиш ли,ако е студено мили?

Чакай,не бързай,отговор не искам!
Аз не дъм богиня,а ти не си вълшебник,
И все пак надеждата си стискам,
Че ще ме обичаш правилно,като по учебник...

Разхвърляни мисли на една изгубена душаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora