Поглеждам към теб,а всъщност гледам назад.Гледам към спомена за теб,към бъдещето,което можехме да имаме.Спомен,изпълнен с болка,страдания,но и с много любов.Ти беше единствения,който будеше пеперудите дълбоко в мен.Единственият,който подкосяваше краката ми,разбъркваше мислите ми и променяше възгледите ми.Дори,сега,след толкова време,все още те искам завинаги.След теб не успях да обикна никого.Любов,единствена и любима,горчива,но все пак истинска.Грешна,но такава за каквато не съжалявам.Влезе в живота ми с главоломна скорост,опитваха да те извадят от него много,но ти беше пуснал корени в сърцето ми.Както тогава,така и сега едната половина от сърцето ми е за теб и така ще остане.Подарих ти го,а не мога да си го взема обратно.Чакам.Все още те чакам.Знам,че е наивно...
Казваха ми,че ти ме промени,че отне всичко прекрасно от мен,но мен не ме интересуваше.
Исках само теб...
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
ПоэзияЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
