Не те виждам,
Нося се към пустота,
Не е реално,
Губя се във самота...
Видя ме,но никога не ме погледна,
Сляп си,сякаш по погрешка.
За тебе аз оставам,все пак спънка дребна.
Влюбен си,но аз завинаги съм грешка.
Мисля си,но,миже би,сънувам
Погледа ти,тъмен като нощ.
Но не преставам да бленувам,
Усмивката ти,подарява ми разкош.
Изгарям сякаш за последно,
Душата ми не спира да крещи.
Правя всичко,което е нередно,
Любовта,може би,не ми личи...
Вярвай ми виждам красотата,
Глупачка съм,може би,на време.
Красота...намирам я във простотата,
Самотна,но не на време...
Казват ми,че ти си грешка,
Че си пречка,че не си за мен.
Думите ти ще ме мачкат,
Погледът ти също-никога не бил за мен...
YOU ARE READING
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoetryЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
