Вървя по пусти улици,
Загледана в мрачното небе,
Броя минути по всичките часовници,
Обикалям,за да те забравя...
Минавам през кръстовища и светофари,
Всички гаснат и оставам сама,
Нощния асфалт под краката ми пари,
Сърцето ми пак е обвито в тъма...
Грешно го бъркам това чувство с тъга,
Не е!Любов е,за жалост,
Лесно се губя в ануарската мъгла,
През зимата ти си ми слабост...
Целият град пак извървях,
А от твоите стъпки няма следа,
Всички табели за стотен път броях,
Но,нали те обичам и цифрите греша...
Чакам да дойде май,през пролетта,
Тогава,може би,ще те видя,
Или септември през есента,
Но през януари от теб няма и следа...
*******
Да,ако не сте забелязали да кажа,че стихотворението е малко старичко.От 02.01 е 😂😂😂.
YOU ARE READING
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoetryЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
