Прозорец

154 36 2
                                    

Прозорецът към сърцето ми зее отворен,
По стъклата са нарисувани чувства,
Дървенията покрай него,пълна с газ отровен,
Дръжката затваря тези изкуства...

Отворих го широко,за да надникнеш,
Разтворих го от страх да не го счупиш,
Да видиш топлината и да се усмихнеш,
Да разбереш,че щастие не можеш да купиш...

Пристъпи леко,
Лесно се чупи,
Затвори го нежно,
Друг да не влиза...

Остани вътре колкото време поискаш,
Защото знам,че кратка в твойта любов,
Но,внимавай на излизане как дръжката ще натискаш,
Защото под прозореца имало ров...

Разхвърляни мисли на една изгубена душаWhere stories live. Discover now