Погледни навън вали,не спира.
Виж, в очите ми са отразени лъчите,
От вопли сърцето се раздира.
Скитам,търся те в тълпите...
Там,зад прозореца се вихри зима.
Душата ми е брулена от силен вятър.
Между устните се откъсва рима
Пиша я върху пясък със следи от пепел...
Някога думите ми бяха пролет,
Изреченията-песен,стиховете-мелодия.
Сега,прелитат последния си полет,
Разхвърляни,белязани от агония...
В очите ми прозираше лято,
С дъх на море и ситен пясък.
В косите носех нишки от злато.
Душата ми сияеше от блясък...
С теб всички сезони сменихме,
Проследихме годишните времена.
За любовта подранихме,
Мислейки,че следваме една и съща мечта...
YOU ARE READING
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoetryЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
