Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
-Моля как така? - Джимин скочи от мястото си гледайли възрастните пред нас. - Защо по дяволите сте го крили? - бавно той започваше да повишава тон на родителите си -Беше ни трудно Джимин. - баща му проговори гледайки го. - И решихте че сега е най-удобния момент да пуснете ей така новината , че момичето което познавам от година и смятах за моя братовчедка, всъщност ми е кръвна сестра, и през цялото време , вместо да имам възможността да съм до нея , аз съм бил на другия край на светът! Това ли ви беше плана?! - Джимин извика. Хванах ръката му повличайки го навън. Брат ми се тресеше от нерви.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Прокарваше ръцете си през косата за стотен път.
-Как са могли? - Джимин седна на земята в градината на хотела. -Нямали са избор Чим. Не бива да им се сърдим. Все пак не са ме дали на непознати. - седнах до него , облягайки главата си на рамото му. - Сега сме заедно. Това е важно. -Да но нямах шанс да се грижа за теб като един истински батко. Дори нямах и на представа че имам сестра. - той въздъхна прегръщайки ме. - Съжалявам че избухнах така Ноя. Просто ми дойде в повече всичко. Усмихнах се боцкайки корема му. -Ей я се усмихни. Дорис и без това се плаши от теб като те види не е нужно да я стряскаш с тази намръщена физиономия. С много усилия Джимин се усмихна сладко. Да вярно, докато растях все се забърквах в проблеми, нямаше кой да ме защити, но сега знаех цялата истина. И въпреки , че тогава той не можеше да се грижи за мен , за тази една година която се познаваме , той спаси задника ми не веднъж. По-важното е че той държеше на мен. -Хайде да се връщаме. - изправих се изтупвайки се. Чим ме последва връщайки се в стаята. В очите на майка ни се четеше притеснение. Усмихнах и се сядайки. -Деца никога не сме искали да ви разделяме. - майка ми или по-точно леля ми проговори. -Знаем. И двете държите на нас. И двете ни обичате. Да отне ви доста време за да ни кажете , че сме семейство , но хей поне знаем. Можехте да си спестите всичко и да продължим да живеем както преди. Ще ми е трудно да възприема че тоя, рошавия ми е брат и се надявам поне аз да съм умното дете в семейството, защото...-наведох се напред към родителите ни, посочвайки с палеца си Джимин зад мен - ... този там не е един от най-умните. Родителите ни се засмяха. Обърнах се към Джимин който седеше нацупен. - Мисля че е време да ти покажа малко братска обич. - Чим дръпна кракът ми стоварвайки ме на пода, боричкайки се. - Хайде почна се. - майка ни се засмя гледайки ни. -Че ние се биехме още от преди. - ощипах Джимин за бузите бутайки го. Прекарахме още един-два часа заедно, преди да се върнем по стаите си. Промъкнах се тихо в моята. Тишина. Направих няколко крачки напред влизайки в спалнята. Юнги спеше на леглото, отпуснал рамото си . Малката ни дъщеря спеше спокойно, главата и облегната на ръката му. Повдигнах малкото момиче от леглото , слагайки я в нейното. Още беше мъничка за да спи така.Но как да легна? Ще му мисля след малко щом се преоблека. Навлякох някаква тениска заедно с къси панталонки. Погледнах отново Шуга. Все още спи като пън. -Ами просто ще си легна. -въздъхнах лягайки на ръката му. Леко отвори едното си око гледайки ме сънено. Мръдна ръката си , обгръщайки рамената ми, след което отново заспа .
