Agust D

1.4K 98 8
                                    

*Гледна точка Ноя*

Беше изминал месец от както ходех с Шуга. Не виждах огромна разлика в поведението ни. Беше както преди да излее чувствата си. Закачахме се , смеехме се , но и двамата избягвахме да показваме ,че сме заедно пред останалите. Даваше ми малки целувки по бузата или ме гушкаше силно , но всички бяха свикнали с това. За момента единствено Намджун, Широ и Те знаеха . Широ като разбра започна да подскача като малко детенце. Трябваше да си поговоря с Намджун как да пази тайни. Другите за момента нищо не подозираха. Често се случваше Юнги да излиза от тях през нощта само защото не можел да заспи. Така прекарваше нощта в нас. Той просто си влизаше през вратата и се мушкаше под завивките ми без значение дали съм заспала или тепърва заспивах. И винаги щом го попитах какво търси тук , получавах един и същ отговор. Нямаше как да спя спокойно ,след като гаджето ми беше до мен. Преди беше толкова лесно да заспивам до него , а сега беше коренно различно.

Вечерта беше тиха. Седях в стаята на Юнги. Тиха музика се чуваше от слушалките му. Имаше малко работа върху предстоящият микстейп. Листа бяха разпръснати по цялото му бюро. Момчето с русата коса лекичко се поклащаше заедно с музиката която звучеше. Исках да видя какво беше написал , но той отказваше да покаже работата си. Беше ми позволено да чуя малка част от музиката която беше създал и то беше за кратко. Любопитството ме изяждаше. Бях решена да проверя върху какво работеше. Тихо се приближих зад него, внимателно надниквайки в екрана. Сякаш усетил присъствието ми, той притвори всичко обръщайки се към мен.

-Какво правиш? – леко раздразненият поглед на Юнги дълбаеше дупки в мен.

- А-А-Аз исках просто да те гушна. – той само повдигна едната си вежда . И двамата знаехме ,че не е така. – Просто исках да видя малка част от микстейпът. Знаеш ,че го чакам от толкова дълго време и ми е интересно.

Дълбока въздишка напусна устата му затваряйки очи. Секунди по-късно , самодоволната усмивка , която познавах твърде добре, намери място на лицето му.

- Ще чуеш песните заедно с другите . – обръщайки тялото си напред, той постави отново слушалките игнорирайки ме тотално.

Щях просто да си загина . Нарочно го правеше. Гушнах го през вратът целувайки леко бузата му. Нямаше да си правя труда да чуя песента. Видяло се , че ще чакам и това е.

My cousin:Park JiminWhere stories live. Discover now